До тази нощ!
Нощта, в която се събуди на гроба на Матю Стракър!
3
Той си тръгна с бавни крачки от гробището. Все още гледаше озадачено сивите надгробни камъни, облени с призрачната лунна светлина. Тук нямаше пазач, както е в гробищата на големите градове, иначе би попитал него. Също така, ако го имаше, пазачът би могъл да предотврати ситуацията.
Вратата на къщата му беше затворена, но не и заключена. Кевин влезе вътре. Видя една бутилка с вода и я изпи. Тя го освежи за миг, но след малко започна да го боли главата, навярно заради вятъра, който духаше през нощта в гробището. Или заради мрачните мисли, които бяха обладали съзнанието му. Взе болкоуспокоително, после се отпусна на леглото си и заспа.
Спа до два, след което отново навести някой от затънтените карпуски барове, където предлагаха евтин алкохол. Но тази вечер нямаше настроение. Мислеше за случката в гробището и тя не излизаше от главата му през целия ден. Когато се прибра, заключи вратата и отново си легна.
4
Събуди се от допира на нещо влажно и рохкаво. Земна пръст?! Той се изправи рязко, като въртеше напосоки главата си, опитвайки да различи предмети в тъмнината. Беше по пижама. Отново се намираше на гробището! И отново бе легнал върху гроба на Матю Стракър! Кевин изкрещя силно, тласкан от страха и инстинктите си. Сетне усети лекия гъдел на настръхналите си косми. Когато мислите му отново възвърнаха нормалния си ритъм, той се обърна се и се втурна в стремителен бяг към градчето.
Вратата на къщата беше заключена. Той дърпаше, за да я отвори, но здравата брава не подаваше. Как бе възможно всичко това? Ставащото не бе подчинено на никакви нормални закони. Кевин бръкна в един от джобовете. Ключът бе там! Той не помнеше да го е пъхал в джоба на пижамата си! Отключи и влезе. После се отпусна на креслото и потъна в размисли.
Трябваше да се обади на сестра си. Знаеше, че тя не иска да го чува и вижда. В последните разговори той постоянно я молеше за пари и, когато тя му отказваше, я затрупваше с обиди. Сестра му често му помагаше с някой друг долар, но Кевин харчеше по кръчмите всичко, до цент. След това тя отказа да му помогне и двамата се скараха жестоко.
Сега обаче Кевин не я търсеше за пари. Мелани беше експерт по психология и парапсихология в Хюстънската академия, и беше много добра в работата си:
— Да, моля — чу се приятен женски глас.
— Здравей, Мелани. Кевин се обажда.
— Ох. Какво искаш пак? — с израз на досада говореше сестра му.
— Можеш ли да дойдеш? Няма да ти искам пари. Изпаднал съм в беда.
— Каква беда пък сега?
— Не е това, за което си мислиш. Не съм добре със здравето. Събуждам се на друго място. Сигурно ходя на сън, или… не знам.
— Какво? Шегуваш ли се? Да не си станал сомнамбул?
— Будя се в гробището! Не знам какво става с мен — плачейки, говореше Кевин.
Мелани пристигна привечер и завари брат си пиян, а до него се търкаляха бутилки уиски от неизвестна марка. Постави го да си легне. Когато Кевин се свести, вече беше станало девет вечерта. Той се зарадва силно на сестра си — не само че отдавна в неговата мрачна къща не беше стъпвал друг човешки крак, а и в нейното лице той виждаше спасението. Разказа ѝ подробно за събужданията си в гробището. Накрая само промълви:
— Помогни ми, Мелани. Не зная какво да правя.
— Ще опитам — бе отговорът ѝ.
Помоли я да спи на креслото в неговата стая и ако усети нещо, да го събуди.
Кевин се събуди от викове. Усети, че някой го раздрусва. Беше сестра му. Той извика:
— Какво става Мелани? Какво има? Защо… — но спря по средата на изречението, защото отново се намираше в гробището, на гроба на Матю Стракър!
— Защо съм тук? Какво стана, Мелани? — попита с по-спокоен глас, в който се улавяха нюанси на силен страх.
Мелани не можеше да си поеме въздух. Чак когато се свести, малко след като си тръгнаха от вечния дом на покойниците, тя му разказа следното:
— Както спях, изведнъж се събудих от вик. Ти беше станал и отиваше към вратата. Опитах се да те хвана и да те върна в леглото, но ти ме отблъсна. Излезе и тръгна в оная посока. Всеки път, когато се опитвах да те спра, ти ме буташе невероятна сила. А когато ме погледна, очите ти бяха страшни, като на мъртвец. След това се добра до гробището и легна на този гроб.
Кевин слушаше с нарастващо напрежение. После попита:
— Какво мислиш, че става с мен?
— Ти си сомнамбул. Не зная дали знаеш, но сомнамбулизмът много прилича на шизофренията. Това са две души в едно тяло. И докато при шизофренията двете души обитават тялото по едно и също време, то при сомнамбулизма едната душа се вселява през определено време, когато организмът е най-слаб, а именно — по време на сън.