Прибра се, без да изгаси външната лампа. Смяташе, че по този начин ще бъде предпазен от евентуално нападение. Седна на един стол и се заслуша. Единственото, което чуваше, бяха пуканията и съсканията от горенето на дървата в печката. Но след малко отново се извиси силният шум от преди малко. Борис погледна през прозореца и пак не видя нищо. Какво по дяволите ставаше тук? Дали се бе промъкнало някое голямо горско животно или пък дебне някой скитник, заблуден в гъстата гора? А може да е крадец, търсещ в гората самотна вила със самотен старец в нея. Той отиде до вратата и я заключи.
Шумът отново се появи. Този път не бе мигновен, а продължителен. Нещо ходеше в двора. Борис погледна през прозореца. И сега не видя нищо. Загледа се във всички посоки, но дворът продължаваше да бъде празен и пуст. С изключение на странния шум! Невидимото нещо се приближаваше до къщата му, защото шумът ставаше все по-силен и ясен. Тези звуци наподобяваха приплъзване на голямо влечуго или ходене на много тромав или сакат човек, който влачи краката си в снега. Нещото идваше към него!
Шумовете спряха изведнъж. Нещото се намираше оттатък вратата, Борис бе сигурен в това. Той стоеше неподвижен в трескаво очакване.
В следващия момент някой ПОЧУКА на вратата!
Сърцето на Борис щеше да се пръсне от неимоверния стрес. Той бавно приближи вратата и застана неподвижен до нея. Чукането се повтори, този път много по-силно от предишното.
— Кой е? — извика Борис със силен и равен глас, изпълнен със страх. Никой не му отговори. Усети как паниката постепенно започва да го завзема. — Кой е? — повтори той с по-слаб глас.
След като отново не получи отговор, старецът започна да отваря вратата постепенно. Видя, че по иначе пустия двор имаше НОВИ СТЪПКИ! Те оформяха пътека по неотъпкания сняг и свършваха пред вратата на къщата. Борис излезе и се огледа отново. В този миг усети много лоша миризма на развалено и разложено. Погледна надолу, за да види къде продължават стъпките на непознатия враг, но така и не откри нова пътека. Може би съществото бе стигнало дотук през снега, бе почукало на врата и си бе тръгнало по някоя от пътеките в снега. Загледа се на всички страни, до където му стигаше взора и отново не видя абсолютно никой или нищо. Затвори вратата и в този миг изпита леко облекчение.
Това облекчение трая по-малко от минута, защото ново, още по-решително почукване по външната врата смрази кръвта на възрастния човек. Това бе невидим враг, невидимо призрачно същество от друг свят. По никакъв друг начин не можеше да се обясни това странно посещение. Борис имаше усещаше вътрешно, че посетителят не е човешко същество — имаше нещо уродливо, нещо чудовищно, нещо неземно в действията му, както и в атмосферата наоколо. Той бавно се приближи към вратата и пак застана до нея, без да мърда. Чукането се повтори! Борис хвана бравата, натисна я силно и отвори вратата!
И в този момент най-лошите кошмари, които си бе представял някога, се сбъднаха! Пред вратата стоеше най-грозното, прокълнато и зловещо създание, което можеше да вирее на тази земя.
То бе на ръст колкото него, кожата му бе тъмна и съсухрена, лицето му бе много слабо, на мястото на очите имаше огромни черни дупки. Косата му бе сплъстена, зъбите му бяха оголени и почернели и образуваха страховита лукава гримаса, а от устата му извираше непоносима воня на разложено. Дрехите му — почернели, кални и скъсани на много места от влагата, бяха прилепнали зловещо към тялото му.
Това същество бе полуразложен труп на мъртвец, възкръснал от гроба си.
Борис стоеше като закован срещу него. Страхът и паниката го бяха превзели напълно. Болката в гърдите и изтръпването на ръцете, които изпита, бяха слаби и далечни заради шока. Усети, че не може да си поеме дъх. След миг и краката му отмаляха и той се строполи безчувствен на земята, пред краката на съществото. Чудовищният страх му попречи да усети истинската болка, която изпитва умиращия от инфаркт.
$orig_title=Неизвестен враг
$type=shortstory
$year=2011
Тайната на живота
1
Баща ми почина.
Така трябваше да започне този невероятен разказ, за да завърши със следното: Аз открих тайната на смъртта.
След кончината на моя баща се отдадох на дълбоки размишления. Питах се какво се случва с хората, след като се преселят в отвъдното. От общоприетите норми става ясно, че смъртта слага край на всичко — човекът просто изчезва така, както е било преди да се роди.
Но след едни събития, които ми се случиха, аз открих истинската същност на смъртта, и това, което разбрах, е, че тя няма абсолютно нищо общо с тези общоприети норми.