— Борис, ти ли си? — започна майка.
— Да — чу се гласът на татко от устата на баба Дана, — какво правите?
— Ами татко, пак сме тук — отвърнах аз, — а ти какво правиш?
— Тук сме с Катя, хващаме риба в пясъка — чу се неясният глас на татко. — Искате ли да говорите с нея?
— Д… да — малко неуверено отговорих.
С майка ми се спогледахме — истина ли беше, че трябваше да говорим с нея? Очаквах, че някой непознат, объркан глас ще излезе от устата на ясновидката, но това, което чухме, ни шокира.
— Здравейте, майко, Сафи. Ние с татко се реем в полето. Много поздрави.
Това беше Катя! Гласът ѝ бе неясен и объркан, като на татко! Аз и майка хукнахме навън, оставяйки баба Дана в състоянието на транс, в което се намираше. Когато излязохме, аз взех джиесема и набрах номера на сестра ми.
Позвъняване… второ… трето… никой! Сърцето ми биеше лудо, майка ме гледаше втренчено, с израз на уплаха. Най-сетне отсреща някой вдигна:
— Ало! — беше гласът на Катя. Аз въздъхнах успокоен.
— Катя, къде си?
— В квартирата, къде да съм. Днес не съм на лекции, нито на работа.
— И какво правиш? — видях как и майка се успокои.
— Ами спах, допреди ти да ме събудиш с твоето звънене. Що се обаждаш?
— Да те чуя. Радвам се, че си добре. Чао, ще се видим в София.
— Хм, окей — Катя простена недоволно, не обичаше да я събуждат. Но важното е, че тя беше жива и здрава. Изведнъж през главата ми премина друга неприятна мисъл.
— Катя, пази се! — провикнах се по телефона, надявайки се да не е затворила.
— От какво да се пазя? — чух отново гласа ѝ, в който вече се усещаше слаба нотка напрежение.
— Не знам. Просто се пази и бъди внимателна — и натиснах червеното копче на телефона за край на разговора.
На следващия ден се върнах в София. Исках колкото се може по-скоро да видя Катя, мислех, че тя е в опасност. Тя се бе озовала в света на мъртвите по някакъв странен начин. Но беше жива? Дали скоро нямаше да се случи нещо с нея? По моята теория за смъртта, която си бях съставил, живи хора нямаше как да съществуват в оня свят — освен може би такива като баба Дана, които просто пресъздават душите на умрелите, без да присъстват там. А Катя беше жива, макар че обърканият глас от устата на ясновидката беше нейният.
Когато пристигнах в София, сестра ми си беше вкъщи. Чудех се как да ѝ кажа какво се беше случило. Исках да я разпитам за дните, в които не бях при нея, но тя ме изпревари:
— Вчера защо ми се обади? Не е типично за теб да ми се обаждаш по никое време, само за да ме питаш как съм и да ми казваш да се пазя? Да не се е случило нещо?
— Ами… да — и аз ѝ разказах за посещението при ясновидката. Тя ме погледна учудено и невярващо, дори леко се усмихна. След това ми рече:
— Знаеш ли, сънувах, че съм с татко на някакво място. След това отнякъде се включихте вие и започнахте да говорите с нас. Не си спомням какво, дори мисля, че не ви виждах, но знам, че говорехме отнякъде. Много странен сън, наистина.
Ахнах от удивление и възторг. Очите ми заблестяха, устните ми оформиха бляскава, широка усмивка.
АЗ БЯХ ОТКРИЛ ТАЙНАТА НА СМЪРТТА!
2
Сънищата! Точно това е ключът, липсващото звено на загадката. Когато човек сънува, той временно се прехвърля в другия свят, за да се зареди с нужната енергия. Затова след като се събудим сме по-бодри, по-ведри и по-отпочинали. Човек черпи енергия от два източника — храната и съня. Храната дава физическата енергия, а сънят — психическата. Правени са изследвания, които показват, че когато човек заспива или умира, олеква с около дванадесет грама, което не може да се обясни с теорията на Ломоносов. Единственото обяснение е в теорията за душата.
Когато човек сънува, тялото се намира в състояние на „автопилот“. Това е състоянието, в което човешката душа е напуснала тялото и се е пренесла някъде, може би в някой паралелен свят, но то продължава да работи и да осъществява обмяната на веществата чрез естествения биологичен процес дишане. След като душата се зареди с енергията, тя се връща и събужда тялото. И връщането става бързо, мигновено. Вероятно когато човек сънува, се пренася в същия този паралелен свят, в който се намират душите на мъртвите. Рядко на човек му се присънва нещо, за което е мислил през деня. Повечето от сънищата са изненадващи, неочаквани, несвързани, образите са мимолетни, променящи се, недействителни. Дори и местностите, които мисли, че сънува, са нереални, имагинерни. Рядко някой сънува реален образ, а когато това се случи обикновено сънят е пророчески, или вижда вече умрял човек. Пророческият сън е знак, че оттатък по някакъв начин се вижда бъдещето на нашия свят. Това, че повечето от сънищата не са действителни, може да се разбере от бълнуванията. Макар и редки, почти винаги те са безсмислени, с неподредени, дори несъществуващи думи. Навярно човек се среща и с други сънуващи, или с вече мъртви души, но никога не си спомня точно кой и какъв човек е сънувал, а може и да е бил някой непознат, когото е трансформирал като свой близък.