С мъка се обърна на другата страна и изплю пръст, която бе попаднала в устата му. Пое дълбоко влажен студен въздух и се отпусна. Трудностите му тепърва предстояха.
Той трескаво затърси начини, за да се измъкне от този капан. За да се спаси, трябваше да си преправи път — тоест, да изкопае тунел. Само че нямаше никакви приспособления. Положителното в случая беше, че земята е влажна и няма да пада непрекъснато. Обърна се обратно и започна с ръцете да си преправя път през пръстта.
Но земята не бе и кой знае колко влажна, защото непрекъснато нещо се ронеше. Конър се сети да заглажда горния слой на малкия тунел, за да не падат повече земна маса и камъчета. Чувстваше как тунелът става по-голям и вече спокойно можеше да се промъкне в него. Копаенето се оказа по-лесно отколкото си представяше поради факта, че земята бе полагана скоро.
По едно време се натъкна на много по-твърд слой, който показваше докъде се простира гроба му. Значи от тук трябваше да копае нагоре. Въпросът бе дали пространството между счупената стена на ковчега и твърдата земя е достатъчно голямо, за да може да се провре. Той започна да се мести като се преви така, че да влезе в тунела. Пълзейки, достигна до твърдата почва и спря. Нуждаеше се от малко почивка, а и кожата на пръстите му се беше протъркала и пареше.
В позицията, в която се намираше, му бе трудно да проправя път нагоре. Ситни камъчета непрекъснато паднаха на главата му. Замисли се за образа, който му се появи като видение. Някаква злонамереност се излъчваше от него.
Изведнъж си спомни кой беше човекът, който трябваше да води Сесилия на училище. Той беше Хунг Бу — етнически китаец, произлизащ от градчето Шин-Хан недалеч от границата с Монголия. Поне така се бе представил.
Първоначалното мнение за него бе повече от приятно — слаб нисичък човечец, с добродушна усмивка и черни очи, излъчващи доверие. Не знаеше как Анджи бе попаднала точно на него, но такъв човек не можеше да представлява опасност за него и семейството му. Преди да се запознае с него, може би заради предупреждението на Ванеса, той гледаше с недоверие подобна инициатива от съпругата му. Но когато видя човека, Конър игнорира всякакви лоши мисли.
Той се обърна с лице нагоре и с ръце опипа земята над него. Можеше да припълзи, но трябваше да положи известно усилие, защото ръбът на капака с двуметровата пръст над него бе сериозно препятствие. Взе едно голямо парче шперплат, част от разбитата стена. Това щеше да е сериозен помощник при копаенето нагоре. Още минута-две и трябваше да започва.
Все повече спомени нахлуваха в съзнанието му. През този ден Сесилия се прибра сама, а на въпроса къде е Хунг Бу, момичето отговори:
— Отиде в мазето.
— В мазето ли — попита той, като се обърна към Анджи — каква работа има Хунг в мазето?
— Не зная, иди да видиш — настоя съпругата му.
— Ще ида после, само да допиша тук едно нещо.
— Не! Трябва да отидеш сега. Може да е направил нещо.
— Какво да е направил?
— Не зная, но иди виж.
— Защо го нае тогава?
— Откъде да знам, че ще отиде в мазето. Иди и виж какво става.
Тази настоятелност на Анджи му се видя странна. Все пак той стана и тръгна към мазето.
Когато отвори вратата и видя това, което бе вътре, се стъписа. Няколко реда свещи обкръжаваха черна статуя, която имаше страховит, чудовищен, демоничен вид. Конър бе гледал нещо подобно по телевизията и го бе оприличил на Вуду-ритуал. Хунг Бу седеше на един стол, но стана и тръгна към него. И тогава Конър видя лицето му — страшно, чудовищно и сатанинско (същото лице, което преди малко се появи в съзнанието му).
— Какво става тук? — попита мъжът, но Хунг Бу не отговори. Той се приближи до него, протегна ръце и заговори на някакъв странен език. После на английски каза следното:
— Бъбреците да спрат! — в този миг Конър усети адска болка в гърба, все едно са го ударили с чук. Той яростно тръгна към китаеца, но онзи отново заговори на английски:
— Мускулите да спрат! — и Конър се свлече на земята.
Незнайно защо в този момент се бе сетил за бившия съпруг на Анджи и онова странно признание, което бе направил, за да излезе тя от затвора, губейки дъщеря си по този начин. Дали не се бе случило нещо подобно.
— Черният дроб да спре! — Конър чу отвратителния грачещ глас на китаеца над него. В този миг се отвори вратата и той видя Анджи да се доближава.
— Скъ… па… спа… си… ме…! — процеди през устни, то тя не му обърна внимание. Вместо това попита Хунг Бу: