Купи от магазина голямо количество храна — главно полуфабрикати — която щеше да му бъде нужна за няколко дена, и се прибра. Обядва набързо, след което се запъти към странното гробище оттатък къщата, което наричаха Сиборгският некропол. Топлото време почти бе стопило снега и пътят бе напълно сух. Затърси кръвта на онзи мъж от списанието, но не намери нищо. След това сви към гробището.
На пръв поглед то не се различаваше от гробищата в малките градчета. Но в него нямаше гробищен пазач и не бе поддържано, което личеше по многобройните храсталаци и буренаци, които обвиваха гробовете. Тими влезе през полусрутения портал.
Вървеше през неотъпкана пътека между обраслите с бурени гробовете. По каменните паметници едва се четяха имената на мъртвите. Тими не чувстваше ритъма на сърцето си, то бе застинало в очакване нещо да се случи и да. Сякаш в гробището отдавна не бе влизал никой, гробовете и пътеките бяха стари и забравени. Тими вървеше напред, като все по-трудно си проправяше път през гъстата мрежа от бурени и храсти.
Изведнъж пред него се появи малък хълм, ограден с метална мрежа. На много места мрежата бе разкъсана или просто липсваше и за търсача на приключения не бе проблем да премине от другата и страна. Видя, че отгоре на хълма също има паметни плочи.
Той се качи горе и… сърцето му заби лудо, след като видя и осъзна това, което се появи пред очите му. Всичките гробове бяха ОТВОРЕНИ!
Сякаш някой е опитвал да ексхумира труповете, оставяйки неравномерни слоеве пръст около гробовете. Почвата наоколо беше гола, нямаше бурени, дървета и храсталаци. Паметните плочи бяха стари — толкова стари, че нищо по тях не можеше да се разчете. Някои бяха потънали много навътре в пръстта и се виждаха само върховете им. По средата на хълма имаше руини, вероятно от някое древно светилище.
Тими стоеше като парализиран пред зейналите гробовете! Когато се окопити и съзнанието отново взе превес над тялото му, той направи няколко крачки напред. И изведнъж отново спря, гледайки със зяпнала уста към отворените дупки. Във всяка от тях имаше по един затворен КОВЧЕГ!
Писателят осъзнаваше, че трябва час по-скоро да напусне зловещото място. Имаше вероятност сърцето му да не издържи на още някоя кошмарна гледка. Той се обърна и си тръгна, като не се обръщаше назад.
На средата на гробището обаче спря, свърна глава и се загледа замислено към хълма. След това пое смело по обратния път, водещ към прокълнатото и уродливо място. Тими Уолас имаше една много особена черта в характера, която често му помагаше, но понякога и му пречеше. Тази черта беше огромното му любопитство. Именно това любопитство накара писателят на ужаси да се върне отново на хълма, където зееха отворените гробове.
Той застана до един от тях и се загледа в мухлясалия от влагата дървен ковчег. След това слезе в гроба и ОТВОРИ КОВЧЕГА!
Едва ли и в най-кошмарните си сънища човек може да се сблъска или да усети това, което Тими Уолас почувства в този момент. Дори и най-страшните романи или разкази на ужасите не биха могли да предадат огромният внезапен стрес, който изпита писателят при отварянето на капака на стария ковчег.
Вътре имаше човешки ТРУП!
Но този труп не бе обикновена разлагаща се маса, а тъмночервено, обвито с черна кървава покривка тяло. На мястото на очите зееха две тъмни дупки, а където трябваше да е устата, имаше два реда жълтеникави зъби. Тялото лежеше неподвижно в ковчега си, който отвътре бе изцапан с тъмна съсирена кръв.
Тими Уолас бе изгубил ума си. Той стоеше неподвижно над отворения ковчег и усещаше как кожата му започна да се стяга и космите му да настръхват. Усещаше силната воня на разложено, но тя влизаше в мозъка му като някакъв далечен мирис. Изведнъж тялото в ковчега издаде съвсем слабо стенание!
Това извади писателят от вцепенението, но нова вълна страх изведнъж нахлу в съзнанието му, като внезапно появило се торнадо. Тими рязко затвори капака на ковчега и задрапа нагоре по пръстта. Когато излезе от гроба той слезе от хълма и тръгна на бегом по пътеката, като не гледаше настрани, към мрачно зейналите гробове. Излезе от злокобното гробище и побягна към къщата.
Когато пристигна в жилището, на вратата го посрещна Мис Мелани.
— Здрасти — каза запъхтяно той. Жената му кимна, след което го изгледа продължително.
— Ходил си в гробището! — изрече тя.
— Да, ходих. Как позна? Видя ли ме?
— Влиза ли вътре?
— Да. Защо?
— Не трябваше да го правиш. Гробището е ПРОКЪЛНАТО!
Тими направи няколко крачки напред, като се завъртя в кръг. След това погледна към хазяйката, която продължаваше да се взира втренчено в него.