От другата страна някой говореше! Звуците бяха слаби, едва доловими за ушите и звучаха нечленоразделно и грачещо. След малко на вратата се почука. Сърцето на Тими щеше да подскочи.
Изведнъж силен удар изтласка назад писателя, който се залюля и се строполи на пода! Нов удар събори шкафа, който падна върху краката на Тими. В тъмнината той видя как вратата се отваря и как някаква уродлива глава се подава. Силуетът беше на тъмно СЪЩЕСТВО с разчорляна и сплъстена коса, което издаваше гадни грачещи звуци. В мигом отвратителна миризма на разложено изпълни помещението. Тими освободи краката си от падналия шкаф, след което се затича към прозореца, отвори го и се преметна отвън. Държеше се за външната страна на перваза, готов за решителен скок от втория етаж. И точно преди да се пусне, видя нещо кошмарно — долу се рееше цяла орда от черни изродени същества. Ръцете му вече се изплъзваха, той издрапа, за да се задържи за перваза, но не успя.
— Неееееее! — извика и полетя надолу!
Няколко чудовища се доближиха до него. Тими бързо се изправи, като се люшкаше настрани, замаян от удара, но веднага се съвзе и побягна. Тичайки се препъна в един камък и отново падна на земята.
Един от изродите го хвана за едната ръка! Тими усети как ледени пръсти се впиват в кожата му! Изправи се, тръскайки рязко ръката си, за да се освободи от нападателя. Но и другата ръка се оказа в лапите на някое от съществата. Тими, хванат в клопка, започна отчаяно да се мята и да се дърпа, крещейки с всичка сила:
— Нееееее! Неееееее! Помоооооощ! Нееееее! — ноктите на черните и злокобни твари дращеха по кожата му като нокти на освирепяла котка, обаче той не чувстваше болка, а само страх — неимоверно силен страх.
Когато в един миг усети, че ръцете му са свободни и осъзна, че се е освободил от клещите на неприятелите, Тими побягна в посока главния път, който водеше към спасението. Едва смогваше да си поеме дъх заради учестеното биене на сърцето му. Добра се до пътя и спря, за да си поеме дъх. В този миг силна болка в ръцете го накара да извие глас. Той погледна към тях и видя, че са целите в кръв и дълбоки рани от ноктите на зверовете.
Тими се съвзе от тази уплаха и хукна да бяга към изхода за прокълнатия град. Но отново спря, взирайки се уплашено напред. В мрака, точно пред гробището, съзря пет или шест от прокълнатите твари, които сякаш го чакаха да мине покрай тях. Пътят към спасението бе отрязан.
Тими понечи да се върне, но съществата от къщата също бяха излезли на пътя и идваха с уродливи крачки към него. Тими сви настрани, през гъстите шубраци и буренаци, които в този злощастен момент бяха единственото място, където можеше да се скрие.
Той вървеше напред, като си проправяше път през растенията. Нямаше никаква представа от посоката, в която се движеше. След малко достигна до реката. Седна на един малък камък и се облегна на дървото зад него. Отзад не се чуваха звуци.
В този момент Тими прецени, че е време да направи равносметка на това, което се случваше с него. Но все още психиката му бе разстроена и той не можеше да разсъждава пълноценно. Знаеше, че каквото и проклятие да има тук, в момента то се стоварваше върху него. Беше сигурен, че тъмните същества са същите, които лежаха в ковчезите в отворените гробове. Той се сети, че багажът и лаптопът му бяха останали в къщата, но засега най-важното беше да оцелее.
Лошото в този кошмарен момент беше, че бе сам. Да си сам в такъв труден и кошмарен момент, е болезнено. До Тими нямаше никой, с когото да сподели страха, мислите и действията си. Един другар около него би му вдъхнал малко повече кураж и спокойствие, би му дал тласък към по-подредени и по-координирани размисли върху ситуацията.
Той стана и тръгна покрай реката. Знаеше, че и така може да стигне до Вуол, макар и по-бавно и по-трудно. По пътя се опита да си спомни дословно всичко, което бе чел в онзи вестник и в „Американски мистерии“. Проклятието идваше от индианец, който го е произнесъл малко преди изпълнението на смъртната му присъда. Индианецът бил несправедливо осъден заради забранената си любов с американско момиче. Малко преди да го убият, той изрекъл неразбираеми слова — „гдег, бдаб, хтерес хтуес“ — и още много подобни. Думите прозвучали толкова гръмко и завладяващо, че всеки един от присъстващите на присъдата не ги забравил до края на живота си. И оттогава започнали странните посегателства върху гробовете и още по-странните посещения на страховити същества.
Теорията за проклятието бе потвърдена и от Мис Мелани. Вероятно това е причината всеки, който е погребан на издигнатия хълм, да вампирясва. Може би тези същества преследват или убиват хората, дръзнали да видят труповете им. А Тими бе направил точно това.