— Извинявай — казах съчувствено. — Ако си мислиш, че това е зле, почакай той да се качи.
Озърнах се за въпросния той и го видях под едно дърво. Беше сложил ръка на рамото на четиринайсетинагодишно момче.
— Кой е този? — попитах, като се наведох да привлека вниманието на Джорди Пол Фрейзър, който стягаше ремъка на седлото си.
— А, той ли? — Озърна се към момчето, после отново се върна към непослушния ремък. — Това е Юън Гибсън. Най-големият доведен син на Хю Мънро. Явно е бил с баща си, когато пазачите на херцога са го хванали. Момчето избягало и ние го открихме близо до края на полето. То ни доведе тук. — Опъна за последно ремъка и се втренчи заплашително в него, сякаш го предизвикваше да му отвърне нещо. После ме погледна.
— Да знаеш къде е баща му? — попита рязко.
Кимнах, той явно прочете отговора на лицето ми, защото се обърна към момчето. Джейми го прегръщаше до гърдите си и го тупаше по гърба. После го отдръпна от себе си, сложи ръце на раменете му и каза нещо, като го гледаше в лицето. Не чух думите му, но след малко момчето изправи гръб и кимна. Джейми също кимна, потупа го отново по рамото и го обърна към един от конете, от който Джордж Макклъри вече посягаше да му подаде ръка. Джейми тръгна към нас със сведена глава, краят на наметалото му се развяваше след него въпреки студения вятър и силния дъжд.
Джорди се изплю на земята.
— Горкият нещастник — рече, без да конкретизира кого има предвид, и се качи на седлото.
Спряхме близо до югоизточния край на парка, конете пристъпваха на място и потрепваха, докато двама от мъжете изчезнаха назад сред дърветата. Едва ли изминаха повече от двайсет минути, но ми се стори, че се върнаха след цяла вечност.
Сега яздеха заедно на единия кон, защото вторият кон носеше дълга, просната на седлото форма, увита с наметало на клана Фрейзър. Конете явно не я харесаха. Моят вирна глава и ноздрите му потрепериха, когато конят с трупа на Хю се приближи. Джейми дръпна юздата, каза гневно нещо на келтски и конят се укроти.
Усетих как Джейми се качва зад мен и поглежда назад, сякаш да преброи членовете на бандата си. После ме хвана през кръста и потеглихме на север.
Яздихме цяла нощ, спирахме само за кратко да си починем. При една от тези почивки, под короната на един конски кестен, Джейми посегна да ме прегърне, но внезапно спря.
— Какво има? — попитах с усмивка. — Страх те е да целунеш жена си пред мъжете.
— Не — и го доказа, после отстъпи усмихнат. — Не, за миг се изплаших, че ще се разкрещиш и ще ми издереш лицето. — Попипа леко драскотините, оставени от Мери по бузата му.
— Горкичкият — засмях се аз. — Не получи очакваното посрещане, а?
— Е, случва се. — Беше взел две наденички от врата на Мърто и ми подаде едната. Не можех да си спомня кога съм яла за последно, но трябваше да е било отдавна, защото дори страхът от ботулизъм не ме възпря да изям мазното месо.
— Защо го направи? Реши, че няма да те позная след седмица раздяла?
Той поклати глава усмихнат и преглътна хапка от наденичката.
— Не. Като влязох в къщата, знаех къде си заради решетките на прозореца ти. — Изви вежда. — Явно си направила силно впечатление на Негова Светлост.
— Така е — отвърнах лаконично, не исках да мисля за херцога. — Продължавай.
— Ами — отхапа пак и премести залъка в бузата си, за да говори: — Знаех стаята, но ми трябваше ключ, нали?
— О, да. Това е интересно.
Подъвка и преглътна.
— Взех го от икономката, но не се даде лесно. — Потърка се леко на няколко пръста под пояса. — Явно вече я бяха будили няколко пъти тази нощ и не очакваше повторение.
— О, разбирам. — Представих си го. — Предполагам, че си ѝ се сторил като рядък и освежаващ плод.
— Много се съмнявам, сасенак. Разпищя се като банши и ме изрита в топките, после ме халоса с един свещник по главата, докато се превивах от болка.
— Ти какво направи?
— Цапардосах я едно хубаво — в момента не бях много кавалерски настроен — и я вързах с вървите на нощната ѝ шапка. После ѝ набутах една кърпа в устата, за да спре да ме обижда и претърсих стаята ѝ за ключовете.
— Браво на теб — казах аз, но ми хрумна нещо: — Но как разбра коя е нейната стая?
— Не разбрах — отвърна спокойно той. — Перачката ми каза… след като ѝ съобщих кой съм и заплаших да я изкормя, а после да я изпека на шиш. — Усмихна ми се коварно. — Както вече ти казах, сасенак, има си предимства да те мислят за дивак. Сигурно вече всички са чували за Червения Джейми Фрейзър.