— Тук съм, Алекс. О, Алекс, тук съм! — Наведе се към него и зашепна в ухото му. Джонатан Рандал се отдръпна от леглото и остана там, втренчен безизразно в пода.
Тежките клепачи се вдигнаха отново, само наполовина този път, очите потърсиха едно лице и го намериха.
— Джони. Беше… толкова добър с мен. Винаги, Джони.
Мери се наведе над него и косата ѝ скри лицето му. Джонатан Рандал стоеше неподвижно като камък, гледаше брат си и жена си. В стаята се чуваше единствено шепотът на огъня и тихите ридания на Мери Рандал.
Нещо ме докосна по рамото. Вдигнах глава към Джейми. Той кимна към Мери и каза тихо:
— Остани с нея. Сигурно няма да е задълго?
— Да.
Кимна. После пое дълбоко дъх, изпусна го бавно и прекоси стаята до Джонатан Рандал. Обгърна с ръка скованата фигура и внимателно я обърна към вратата.
— Ела, човече — рече му тихо. — Ще те заведа до вас.
Изкривената врата изскърца след Джейми, който отвеждаше Джак Рандал към мястото, където щеше да прекара първата си брачна нощ, сам.
Затворих вратата на стаята ни в хана и се облегнах на нея, бях изтощена. Тъкмо беше мръкнало и виковете на нощната стража отекваха по улицата.
Джейми стоеше до прозореца, чакаше ме. Веднага тръгна към мен и ме прегърна, преди да съм свалила наметалото си. Аз се отпуснах на него, бях благодарна за топлината и силата му. Той пъхна ръка под коленете ми и ме отнесе до пейката под прозореца.
— Пийни малко, сасенак. Изглеждаш изтощена и нищо чудно. — Взе манерката от масата и смеси нещо, което приличаше на бренди с вода, но може и да нямаше вода.
Прекарах изморено ръка през косата си. Бяхме отишли в стаята на Лейдиуок Уинд още след закуска, сега беше малко след шест, но сякаш бяха изминали дни.
— Не издържа още дълго, горкото момче. Сякаш беше чакал само да я види омъжена. Изпратих вест в къщата на леля ѝ; лелята и две братовчедки дойдоха да я вземат. Те ще се погрижат за… него. — Отпих с благодарност от брендито. То изгори гърлото ми и изпаренията се издигнаха в главата ми като мъгла над мочурище, но не ми пукаше.
— Е — опитах да се усмихна, — поне знаем, че въпреки всичко Франк е в безопасност.
Джейми ме гледаше, свъсил гъстите си вежди.
— Проклет да е Франк! — извика яростно. — Проклети да са всички Рандал! Проклет да е Джак Рандал, проклета да е Мери Хокинс Рандал и проклет да е Алекс Рандал… Бог да се смили над душата му, исках да кажа — добави бързо и се прекръсти.
— Нали нямаше нищо против… — започнах аз, а той ме изгледа кръвнишки.
— Излъгах.
Хвана ме за раменете и ме разтърси леко.
— И ти да си проклета, Клеър Рандал Фрейзър, като съм ви започнал! Естествено, че имам против! Мразя всеки твой спомен, в който мен ме няма, всяка сълза, която си проляла за друг, и всяка секунда, която си прекарала в леглото на друг мъж! Проклета да си! — Той изби чашата от ръката ми, вероятно неволно, притисна ме към себе си и ме целуна.
Отдръпна ме, за да ме разтърси отново.
— Ти си моя, проклета да си, Клеър Фрейзър! Моя и няма да те деля нито с мъж, нито със спомен, с нищо и никого, докато смъртта ни раздели. Няма да споменаваш отново името на онзи мъж. Чу ли? — Целуна ме яростно, за да схвана по-добре. — Чу ли ме?
— Да — отвърнах с известно усилие. — Ако спреш… да ме тресеш… така, може да ти отговоря.
Малко смутен, той пусна раменете ми.
— Извинявай, сасенак. Аз само… Господи, ти защо… е, да, разбирам защо… но трябваше ли… — прекъснах тази несвързана реч, като го хванах за тила и го придърпах към себе си.
— Да — казах твърдо. — Трябваше. Но вече свърши. — Развързах наметалото си и го оставих да падне на пода. Той се наведе да го вдигне, но аз го спрях.
— Джейми, изморена съм. Ще легнеш ли с мен?
Той пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Взираше се в мен, очите му бяха хлътнали от изтощение и напрежение.
— Да — каза тихо накрая. — Ще го направя.
Отначало беше мълчалив и груб, все още гневен.
По някое време изохках.
— Господи, съжалявам, любима. Не мога да…
— Няма нищо — прекъснах го, устните ми се впиваха в неговите и усещах как яростта отстъпва пред нежността между нас. Той не прекъсна целувката, но остана неподвижен, леко изследваше устните ми, галеше ги с език.
Докоснах езика му с моя и обхванах лицето му. Не се беше бръснал от сутринта и усещах леко наболите червеникави косъмчета под пръстите си.
Той се наведе, извъртя се настрани, за да не ме смаже с тежестта си, и продължихме да се докосваме, преплели тела и езици.