Вождът на клана Макензи поклати глава като бик, зачервените му очи не се откъсваха от мен.
— Тя е моя! — рече дрезгаво. — Вещица! Предателка! Отстъпи, момче! Няма да те нараня, но ако я защитаваш, ще убия и теб, нищо че си ми като син.
Той се хвърли покрай Джейми и ме хвана за ръката. Макар и изтощен, измършавял и остарял, Дугал още беше страховит мъж. Пръстите му се впиха в плътта ми.
Извиках от болка и го изритах, когато ме дръпна към себе си. Той ме хвана за косата и издърпа главата ми назад. Усещах горещия му кисел дъх. Изпищях, ударих го и забих нокти в бузата му в опит да се освободя.
Въздухът излетя от дробовете на Дугал при първия удар на Джейми в ребрата му. Ръката му в косата ми се отпусна, когато юмрукът на Джейми се заби в рамото му и я обезсили. Внезапно освободена, аз паднах назад към масата, като скимтях от ужас и болка.
Дугал се извърна към Джейми и приклекна с вдигнат нагоре кинжал.
— Така да бъде. — Дишаше тежко. Олюля се леко, премести тежестта си, търсеше предимство. — Кръвта си е кръв. Проклетото семе на Фрейзър. Предателството тече във вените ти. Ела тук, коварна лисицо! Ще те убия бързо, заради майка ти.
В малката таванска стая нямаше много място. Нямаше достатъчно пространство да извадиш меч, а кинжалът на Джейми беше забит в масата. Той приклекна като Дугал и се вгледа в страховитото острие.
— Остави го, Дугал! Щом ти е мила майка ми, изслушай ме заради нея!
Макензи не отговори, а замахна рязко нагоре.
Джейми отскочи, после пак, защото Дугал замахна от другата страна. Джейми имаше предимството на пъргавината на младостта — но Дугал държеше ножа.
Дугал скочи внезапно напред, а кинжалът се плъзна нагоре по хълбока на Джейми, разкъса ризата и прокара тъмна бразда по кожата му. Той изсъска от болка, отскочи назад и хвана китката на Дугал точно когато той замахна отново.
Мътното сияние на острието проблесна веднъж и изчезна между борещите се тела. Те се бяха вкопчили един в друг като любовници и замириса на гняв и мъжка пот. Острието се надигна отново, две ръце стискаха здраво дръжката му. Потрепери, подскочи, чу се сумтене от усилие и друго — от болка. Дугал отстъпи назад, по сгърченото му лице се стичаше пот, а дръжката на кинжала стърчеше в основата на гърлото му.
Джейми почти се свлече на земята и се облегна на масата. Очите му бяха потъмнели от шока, косата му беше мокра от пот, разкъсаната риза висеше окървавена.
Дугал издаде ужасен задавен звук. Джейми го подхвана, когато той политна, и от тежестта му се свлече на колене. Главата на Дугал лежеше на рамото му и Джейми прегръщаше втория си баща.
Аз също коленичих до тях и посегнах да помогна, но вече беше късно. Едрото тяло се отпусна, сгърчи се и се изплъзна от ръцете на Джейми. Дугал се свлече на пода, мускулите му запотрепваха в спазми и той се замята като риба на сухо.
Главата му лежеше на бедрото на Джейми. При един спазъм се извърна и аз видях разкривеното почервеняло лице и притворените очи. Устата се движеше, казваше нещо, но излизаше единствено гъргорещо хриптене.
Джейми беше посивял; явно все пак бе разбрал думите на Дугал. Отчаяно се опитваше да задържи мятащото се тяло. То се разкриви в последен спазъм, след това се чу страховито хриптене и Дугал Макензи замря. Джейми го стискаше за раменете, сякаш да му попречи да се надигне отново.
— Свети Майкъл, смили се над нас! — чу се дрезгав шепот от вратата. Беше Уили Колтър Макензи, един от хората на Дугал. Взираше се ужасен в тялото на господаря си. Малка локвичка урина пълзеше изпод карираното наметало. Мъжът се прекръсти, но не отместваше очи.
— Уили! — Джейми се изправи и прекара трепереща ръка по лицето си. — Уили! — Мъжът беше потресен, погледна го с пълно недоумение и отворена уста. — Трябва ми само един час, човече. — Джейми сложи ръка на рамото му и го издърпа в стаята. — Един час, за да се погрижа за жена си. После ще се върна да отговарям за това. Давам ти думата си, залагам честта си. Но ми трябва един час. Един. Ще ми дадеш ли един час, преди да проговориш?
Уили облиза сухите си устни, погледна мъртвия си господар, после неговия племенник. Беше изгубил ума и дума. Накрая кимна, вероятно защото не знаеше какво друго да стори и реши да изпълни тази молба.
— Добре. — Джейми преглътна тихо, избърса лице с наметалото си и потупа Уили по рамото. — Остани тук! Моли се за душата му — кимна към неподвижното тяло на пода, но не го погледна — и за моята. — Наведе се покрай Уили да вземе кинжала си от масата, после ме избута пред себе си през вратата и по стълбите.
По средата на стълбището спря и се облегна на стената със затворени очи. Дишаше дълбоко и накъсано, сякаш щеше да припадне. Сложих ръце на гърдите му. Сърцето му биеше като барабан и той целият трепереше, но след миг се изправи, кимна ми и ме хвана за ръка.