Качи се отново в колата, запали и с удоволствие подложи лице на струята студен въздух от климатичната инсталация. Слънцето бе залязло, но температурата още бе над тридесет градуса. Върху черния асфалт блестяха мъгливи миражи, които човек никога не можеше да достигне.
Трябваше рязко да натисне спирачките, защото през пътя прибяга заек и се скри в храсталаците от другата страна. Ноа за трети път погледна в огледалото за обратно виждане. Бронзовият мерцедес определено го следваше. Той реши да му разреши да продължи. В края на краищата, един репортер от „Арт Дайджест“ няма да тръгне да се отървава от опашката си. Не искаше да се разкрие, преди да е измислил плана си.
Както обикновено, Дан уцели десятката, когато му каза, че Бренд с удоволствие ще отвори вратите си пред един журналист от „Арт Дайджест“. Цялото интервю бе едно бонбонче. Колекционерът съобщи на персонала, че през следващите няколко дни господин Ланкастър ще работи в къщата, ще прави снимки, ще си води бележки, ще „почувства мястото“.
При този спомен Ноа се усмихна. Бе казал на Бренд, че „Арт Дайджест“ иска нещо повече от обикновени снимки на прочутите картини. Че иска да стигне до „същността“ на колекционера. А това включва да се разбере човека, да се научи как живее той, да се поговори с неговите приятели, както и с неговите служители. Бренд налапа въдицата.
— Прав беше, Дан — измърмори той на отсъстващия си партньор. — Този човек наистина има един гигантски недостатък.
Отново хвърли поглед към огледалото. Мерцедесът бе все още зад него, но през потъмненото предно стъкло не можеше да види шофьора. Запомни регистрационния номер и си обеща да се обади на Дан веднага щом се върне в хотела. Ако Бренд започваше да играе игрички, Ноа искаше да е съвсем сигурен, че знае имената на играчите.
Това определено бе по-добро от наливното вино и пицата за вкъщи, реши Сара, след като вкуси от пикантната салата от раци. Шардонето към нея бе пивко и сухо, и тя разбра, че е от добра реколта. Малкълм Бренд може и да беше мошеник, но определено знаеше как да живее.
— Какво мислиш за господин Ланкастър? — попита Малкълм и й подаде панерче с ароматни току-що изпечени хлебчета.
За една седмица тук ще кача пет кила, помисли Сара и погледна към изкушението. Накрая прие, но се закле, че ще поплува допълнително след вечеря.
— Наистина не мога да кажа — отговори тя предпазливо.
— Стори ми се доста симпатичен, но винаги съм си представяла по друг начин един журналист от „Арт Дайджест“.
— И как? — полюбопитства Питър.
Сара сви рамене и започна да маже с масло хлебчето си.
— Не знам точно. Сигурно някой блед и мършав човечец със сплъстена руса коса и болнав вид.
Питър се разсмя.
— И, без съмнение, с телени очила.
— Точно така — усмихна му се в отговор Сара и после се намръщи озадачено. — Но господин Ланкастър няма нищо общо с този образ. Той е толкова едър.
— Прилича по-скоро на калифорнийска секвоя — съгласи се Питър. — Изглежда ми обаче съвсем безопасен.
Сара се престори, че внезапно се е заинтригувала от хлебчето и се зае втори път да го маже, за да не забележи Питър изненадата й. Боже мили, този човек сляп ли беше? За Ноа Ланкастър, който и да бе той, можеха да се кажат много неща. Но и за милион години тя нито веднъж не би го определила като „безопасен“.
— Разведох го из цялата къща — съобщи Малкълм за изненада и на двамата.
— Наистина ли? — поинтересува се Сара.
Питър се намръщи:
— Мислиш ли, че е разумно?
Малкълм стисна зъби:
— Не бих го направил, ако го смятах за неразумно, Питър — забеляза той любезно, напомняйки на всички присъстващи кой е работодателят и кои са работниците.
Изпод бялата яка на Питър изби гъста червенина.
— Разбира се — съгласи се той припряно. — Не съм имал намерение да се съмнявам в твоята преценка.
— Добре — отсече Малкълм. — Знаеш, че не обичам да го правиш.
Заслужено скастрен, Питър заби поглед в чинията си. На Сара почти й стана жал за него. Нямаше нужда Малкълм да го хока като непослушно дете. Освен това предпазливостта на Питър й се струваше съвсем уместна. Откъде можеше да се знае дали Ноа Ланкастър е наистина този, за когото се представя? Тя например със сигурност не вярваше в това.