— Господин Ланкастър! — възкликна тя и му протегна облечената си в ръкавица ръка. — Нямате представа колко абсолютно съм възхитена да се запозная с вас.
Ноа реши, че тя трябва да притежава безкраен запас от такива усмивки, защото бе станал третият им получател за толкова малко време.
Надигна се — не можеше да не поеме протегнатата ръка. Ала когато се опита да я пусне, усети, че пръстите продължават да го държат с неочаквано желязна сила. Погледна надолу към пръстените, надянати върху черната копринена ръкавица. Огромен смарагд скриваше цели два пръста.
— Страхувам се, че ме озадачихте — извини се той.
Тя се засмя — сребрист мелодичен звук, който сигурно е бил упражняван години наред.
— Скъп-пи, толкова сте прав. — В сочния й глас се долавяше източноевропейски акцент. — Ужасно съм небрежна. Аз съм баронеса Гизела Левински. — Замълча, сякаш очакваше името да отекне като камбанен звън. Ноа обаче не отговори и тя многозначително сведе поглед към масата. — Мога ли да седна при вас?
Ноа реши, че ще е трудно да се отърве от жената, докато тя още владее ръката му. Освен това не можеше да отрече, че е любопитен.
— Бъдете моя гостенка.
Настаниха се един срещу друг, като маневрираха непохватно, докато вплетените им ръце едва не събориха поръчаната му бира. Група сапфири се впиваха в пръста на Ноа и той безуспешно се опита да изтегли ръката си. Като за толкова женствена жена, баронесата имаше захвата на руски щангист.
— Бихте ли желали нещо за пиене? — попита Ноа, предал се за момента.
Гъстите мигли, които нямаше как да са всичките нейни, трепнаха в знак на одобрение.
— Това би било чудесно, скъп-пи — изгука тя гърлено.
Ноа се усети, че се е вторачил в нея. Тази жена не можеше да е истинска. Сигурно бе рожба на представата на Дан за „шега“.
— Какво ще пиете? — попита той накрая.
Жената го погледна така, сякаш бе извършил смъртен грях.
— Шампанско, разбира се — оповести тя царствено. — Какво друго има?
— Какво ли друго, наистина? — промърмори Ноа и даде поръчката на сервитьорката, която му съобщи, че не сервират пенливите вина на чаша. Заканвайки се да си вземе обратно парите от Дан, той поръча бутилка местно шампанско.
— Нещо не е наред ли? — попита той, забелязал, че пълните червени устни внезапно се бяха нацупили.
Усмивката на секундата се върна и баронесата го потупа по рамото с обсипаната си с пръстени свободна ръка:
— О, нищо. Сигурна съм, че абсолютно ще се влюбя в калифорнийското шампанско!
„Ще се наложи“, закани й се наум Ноа. Нямаше да се остави Герит да го изиграе дотолкова, че да го накара да се изръси за вносно вино.
Дамата окуражително стисна пръстите му и сапфирите се забиха още по-дълбоко.
— Извинете ме — обади се той, — но моята ръка вече ще си ляга.
— О, Боже мой! — Тя веднага го пусна, но преди Ноа да е успял да прибере ръката си от своята страна на малката интимна масичка, баронесата започна чевръсто да разтрива пръстите му. — Да възстановим кръвообращението — предложи тя услужливо.
Ноа никога не бе изпитвал такова облекчение при вида на някой човек, както когато видя, че сервитьорката се връща с шампанското. Баронесата за миг се разсея и това му позволи да измъкне ръката си и да я скрие под масата, където започна да мърда пръсти, за да се опита да ги раздвижи. Щом церемонията по отварянето на бутилката завърши, той вдигна чашата с форма на лале:
— До дъно! — Никой не можеше да го убеди, че това не е уловка.
Дамата поднесе предпазливо чашата към добре оформените си устни и нерешително опита виното, сякаш очакваше, че е разредено с арсеник. Изрисуваните й вежди се повдигнаха в израз на изненада.
— О, скъп-пи, ами че то не е толкова лошо.
— Не знаете какво облекчение ми доставя вашето одобрение — заяви сухо Ноа, облегна се на стола си и отпи от бирата си. — Добре, госпожо — изведнъж рязко каза той, — ще ми кажете ли колко ви плати Дан за тази сценка?
— Дан?
— Аха. Нали знаете, един такъв висок, със сив костюм с военна кройка. Прилича на излязъл от някой филм от четиридесетте години за войната. Герит.
Тя поклати изрусената си глава.
— Не вярвам да познавам този Герит. Да не прилича на Джеф Чандлър? Аз обожавам тези стари филми. А вие? Ако бях американка, щях да гласувам за Рони, защото беше такъв умопобъркващ морски офицер! — Привлекателната й усмивка отново засия.
Проклинайки се, че изобщо продължава с този фарс, Ноа не се сдържа да попита: