— Горещите напитки действат разхлаждащо — обясни Ноа, но въпреки това прие чая.
— Предполагам, че си прихванал и нещо друго от Близкия Изток.
Ноа отпи. Не беше лошо. Малко сладко като за неговия вкус, но на харизан кон зъбите не се гледат, както казваше дядо му.
— Между другото. Защо питаше за Сара Медисън?
— Защото мисля, че тя е в беда — докладва Дан.
— Въобще не съм изненадан — отговори Ноа, мислейки за копията, изпълнили ателието.
— Значи знаеш, че тя преследва короната? — попита Дан недоверчиво. — Защо веднага не се свърза с мен?
Ноа се задави с парче лед.
— За какво по дяволите говориш? — попита той, когато най-после възстанови способността си да говори.
Дан посочи към големия магнетофон:
— Всичко е записано. Тейлър и Бренд смятат, че Сара ще открадне короната, още щом тя пристигне в къщата.
— Глупости! Тя е в комбина с ония двамата. Ако искаш да знаеш, точно в момента се е хванала с една далавера да рисува фалшификати.
— Човек трябва да нарисува много картини, за да стигне до цената на короната — изтъкна Дан.
Ноа изруга, чудейки се каква глупост е замислила тази жена. После взе слушалките, които Дан му подаде, и прослуша разговора, проведен тази сутрин между Бренд и Тейлър.
— По-добре да я измъкна оттам, докато разбера какво става — измърмори той и хвърли слушалките върху купчина магнетофонни ленти.
Преди да си тръгне, измъкна от джоба си един филм. Бе снимал снощи баронесата с миниатюрния фотоапарат, скрит зад стъклото на луксозния му швейцарски часовник.
— Междувременно, прояви това и виж дали можеш да намериш някаква информация за дамата.
— Разбира се — съгласи се Дан безгрижно. — Как се казва?
— Няма да повярваш. — Въпреки противния начин, по който започваше денят, Ноа не можа да сдържи усмивката си.
— Ами пробвай.
— Баронеса Гизела Левински.
— Майтапиш се.
— И аз така си помислих, когато тя цъфна снощи в хотела ми. Реших, че е някоя от твоите шеги.
Дан поглед на към лентата в ръката си.
— Как изглежда дамата?
— Руса, около петдесетте, хубава, ако този тип жени ти харесва.
— Какъв е този тип жени?
— Богати.
— Много ли?
— Вероятно може да купи целия щат със само едно от камъчетата, които носеше снощи.
— Партньоре, това е любимият ми тип жени — ухили се Дан. — Повярвай ми, ако пръв аз бях налетял на нея, за нищо на света нямаше да ти я прехвърля. — Усмивката му угасна: — Каква е историята на тази баронеса?
— Не знам. Казва само, че иска „Арт Дайджест“ да пусне една статия за нейната художествена колекция. Но очевидно още една крадлива блондинка се е втурнала след короната. Не ми харесва идеята да дебна и нея.
— Сърцето ми се къса заради теб — смънка Дан. — Докато аз се пържа в тази консервена кутия, ти бавиш блондинки.
— Мръсна работа — съгласи се Ноа и излезе от фургона.
— Да бе — подвикна след него Дай. — Какъв късмет, че си се навил да се жертваш.
Ноа едва се сдържа да не отмени разговора с Малкълм Бренд тази сутрин. Не му се искаше да губи скъпоценното си време, за да слуша философстванията на някакъв гангстер с мания за величие. Имаше си по-важна работа — например да разпита онази прелестна фалшификаторка, която работеше в ателието на Бренд.
Десет минути след началото на интервюто секретарят на Малкълм Бренд му съобщи, че го търсят по телефона от чужбина, и желанието на Ноа се сбъдна.
— Моля да ме извините, господин Ланкастър — каза Малкълм и протегна ръка към телефона.
— Разбира се — съгласи се незабавно Ноа. — И без това искам да направя наоколо някои снимки. Може би можем да продължим следобед.
— Чудесно — усмихна се Малкълм.
След по-малко от две минути Ноа се втурна в ателието без да почука.
— Искам да говоря с теб — съобщи той рязко.
— Първо добро утро — отвърна Сара спокойно. — Между другото, забравих да те питам нещо, когато така грубо ме събуди тази сутрин.
— Значи и двамата имаме въпроси — отвърна той.
Тя за момент не му обърна внимание.
— Как всъщност позвъни в моята стая? Като се броят всички вътрешни номера, в тази къща трябва да има поне тридесет телефона.
— Стаите за гости имат директни телефони — обясни й той. — Докато вчера обикалях къщата, си записах твоя номер.