— Какво има?
— Пази се. — Изражението на Ноа все още бе сурово, но този път тя бе сигурна, че не си въобразява тревогата, изписана на лицето му.
— Ще се пазя — съгласи се тя тихо. После излезе.
Острият му поглед обходи стаята, изследва копията, които тя бе направила. Нивото й бе като на човек, който не от вчера рисува фалшификати. Малка глупачка. Тя определено не бе невинна — работата й за Бренд го доказваше, но не можеше да става дума за сравнение между фалшифициране на картини и контрабанда с държавни съкровища. Не разбираше ли тя в каква опасност е?
Ноа затвори вратата на ателието и въздъхна, чудейки се какво да прави с Бренд. Този човек вече подозираше Сара в двуличие. А Ноа знаеше, че това подозрение може да се разрасне като горски пожар. Надяваше се, че още не е станало прекалено късно.
Докато караше през града към апартамента, Ноа отново се зачуди дали Сара осъзнава с каква опасност е свързан животът, който е избрала. Това бе най-привлекателната жена в беда, която някога бе срещал. Но ако някой не се намесеше, за да я спаси от самата нея, тя можеше да се превърне и в най-прекрасния труп, който някога е виждал.
Имаше само два проблема. Първият бе, че Ноа никога не беше мислил за себе си като за рицар в блестящи доспехи. Вторият бе, че той беше тук във Феникс, за да извърши обира на своя живот. А Сара Медисън се превръщаше в усложнение, което за нищо на света не му трябваше.
Четвърта глава
Сара кръстосваше нервно апартамента в очакване на Ноа. Докато се мъчеше да реши какво да прави, мислите й се въртяха в кръг, като лист, уловен във водовъртеж. Трябваше ли да отрича, че знае за короната? Или трябваше да рискува и да се довери на Ноа Ланкастър?
Нито за миг не бе повярвала, че той е такъв, за какъвто се представя. Въпреки че бе успял да си осигури прикритие в списанието „Арт Дайджест“, имаше всички признаци, че не е нищо друго, освен един особено опитен крадец. А ако тя бе права, ако той наистина бе крадец, значи не беше с нищо по-добър от Малкълм Бренд. И въпреки това Сара не можеше да се пребори с чувството, че при подходящо стечение на обстоятелствата Ноа бе човек, който държи на думата си.
Защо си бе направил труда да я предупреди за подозренията на Питър и Малкълм? Можеше ли наистина да го интересува какво ще стане с нея? Или пък мотивите му бяха по-егоистични? Може би той искаше само тя да не попречи на неговите собствени планове да открадне короната. Определено й бе показал, че не я смята за способна сама да извърши кражбата. Не че не бе направила глупава грешка.
— Глупачка! — измърмори тя. — Трябваше да си взема тази книга в леглото и да я върна тайно сутринта. Така Питър никога нямаше да подозре нищо. Глупачка, глупачка, глупачка!
Замръзна при внезапното почукване на вратата. За пръв път, откак прие предложението на Питър, Сара осъзна, че това не е игра. Малкълм Бренд не би се поколебал да се отърве от всяко препятствие, което би му попречило да се добере до толкова отдавна преследваното съкровище.
Гласът на Ноа изразяваше нетърпение:
— Сара, отвори вратата.
Облекчението я обля като балсам. Сара припряно отключи двойната брава и свали тежката верига.
— Помислих, че може да е Малкълм — призна тя, когато Ноа влезе в апартамента.
Той се взря в лицето й.
— Значи започна да схващаш, а?
Определено не пропуска нищо, помисли Сара, прекоси стаята и седна на дивана. Ако интересите му не бяха толкова престъпни, от него сигурно би излязъл страхотен журналист.
Тя не си направи труда да отговори. И двамата знаеха, че въпросът е риторичен.
— Просто се опитвах да реша дали мога да ти се доверя, или не.
— Е, и?
Тя поклати глава.
— Разумът ми казва, че ще съм пълна глупачка да ти се доверя. Ти си мошеник, крадец и Бог знае още какво.
И да се бе обидил от думите й, Ноа с нищо не го показа. Лицето му остана обезкуражаващо любезно.
— А защо чувам в това заявление едно „ако“?
— И аз си задавах същия въпрос.
Тя стисна ръце в скута си и Ноа забеляза, че кокалчетата на пръстите й са побелели от напрежение. Определено не приличаше на самоуверената пресметлива жена, за каквато първоначално я бе взел. Но в съзнанието му изплуваха онези платна в ателието и Ноа си напомни, че външният вид често заблуждава. Тя можеше да изглежда като Снежанка, но от това намеренията й нямаше да станат по-почтени.