Седна на един стол срещу нея, наведе се напред и облегна лакти на коленете си.
— Добре, да започнем с твоята връзка с Малкълм Бренд.
— Аз нямам никаква връзка с него.
— Но живеещ в неговата къща. Плащаш ли наем?
— Аз не живея там! — възрази Сара разпалено, усетила накъде бие Ноа. Просто съм се пренесла в къщата, докато си свърша работата. В момента в моя апартамент е истинска лудница и това ми пречеше да рисувам.
Кехлибарените му очи се забиха в нея.
— Това истина ли е?
— Разбира се. И съм възмутена, че изобщо ти е дошло наум такова нещо.
— Е, ти не си точно образец за честност, миличка — напомни й Ноа спокойно.
Сара пламна. Как можеше да обясни, че хитруването и извъртането са й чужди, след като бе стигнала дотук? Отговорът бе, че не можеше. Затова замълча.
— Виж, вие двамата въртите търговия с фалшификати. Ти живееш в неговата къща. Беше съвсем логично да приема, че между вас има нещо. Не е ли така?
— Не е така. И за ваша информация, господин Ланкастър — ако наистина така се казвате, — грешите по всички точки. Първо, аз нямам никаква връзка с Малкълм Бренд, нито любовна, нито друга. Второ, не продавам фалшификати. — Сара отброяваше на пръсти възраженията си. — И трето, откакто се появихте вчера, нито веднъж не сте казали истината. Търкулнало се гърненцето, намерило си похлупак.
За нейна изненада Ноа се усмихна.
— Винаги ли си толкова, свадлива?
Сара му отговори с една изкуствена сладникава усмивка:
— Обикновено съм образец на дипломацията. Очевидно ти събуждаш най-лошото в мен.
Ноа сякаш се замисли над думите й. Той бавно потърка брадичката си и Сара се опита да не се поддава на внезапно изникналата фантазия как тези дълги пръсти галят тялото й. Това бе смешно. Сигурно наистина напоследък работя прекалено много, каза си тя, търсейки някакво обяснение за неканените чувства, които изпитваше към Ноа Ланкастър. Този мъж определено не бе неин тип. Прекалено силен, прекалено властен, прекалено мъжествен.
— Чудя се защо ли — измърмори той накрая, повече на себе си, отколкото на нея.
— Може би защото не обичам да ми се бъркат в работата — предположи тя кисело.
— Поне по това си приличаме — отвърна Ноа весело. — Гледай, сладурче, вързала си се с хубава далавера. Защо рискуваш да хвръкнеш във въздуха, като се захващаш с нещо, с което не можеш да се справиш?
Покровителственият му тон не й харесваше.
— Откъде знаеш, че не мога да измъкна короната?
— Значи признаваш, че знаеш за най-новата придобивка на Малкълм?
— Не мисля, че имам избор, след като очевидно и ти си тръгнал по тази следа. — Вгледа се замислено в него. — Между другото, ти откъде разбра за нея? Досега е била известна само от слухове.
— Да кажем, че си имам източници на информация. — Очите му станаха твърди. — Аз ще я взема, Сара.
Тя отвърна на предизвикателния му поглед:
— Само ако не я взема първа аз.
Ноа изруга ядосано, стана от стола и закрачи по мекия килим.
— Дори ако прикритието ти не беше разгадано от Бренд, пак никога нямаше да можеш да я измъкнеш.
— Това е твоето мнение.
След като бе разучила подробната схема на охраната, Сара тайно в себе си също бе започнала да се съмнява в способността си да открадне короната. Ала нямаше никакво намерение да разкрива тази малка тайна пред Ноа.
Той прокара ръка през тъмната си коса.
— Ще се изпречиш на пътя ми. По-добре се откажи. Продължавай да си рисуваш фалшификатите и остави сериозната работа на специалистите.
Започна да й писва от мнението му, че не е нищо повече от фалшификатор на произведения на изкуството.
— Аз не рисувам фалшификати — повтори тя твърдо.
— О, разбира се. Просто в свободното си време обичаш да прерисуваш скъпи картини. — Хвърли й един недоверчив поглед. — Нали не очакваш да повярвам на приказките; че си преподавател по история на изкуството?
Сара също бе станала и с ръце на кръста му препречи пътя. Вдигна глава да го погледне в очите.
— Точно такава съм.
— Защо тогава не си в аудиторията, вместо да висиш в замъка на Бренд?
— Защото сега е лятна ваканция, умнико — сряза го Сара. — Занятията започват чак през септември.
Той я изслуша скептично, ала й се стори, че мярна в очите му ласкаещото пламъче на съмнението. Прекрасни очи, реши тя моментално. Дълбоко, наситено златистокафяво, което й напомняше за блестящ топаз.