— Може и да казваш истината — отстъпи Ноа накрая.
— Лесно да се провери. — Тя му подаде телефона. — Обади се в университета. Оттам ще потвърдят, че съм доцент в катедрата по изящни изкуства.
Той върна телефона на масичката.
— Не е необходимо. Освен това може да си уредила някой да те прикрива. Това не е трудно, както без съмнение си се убедила сама, когато тази сутрин си се обадила в „Арт Дайджест“.
Тя го зяпна. Този човек всяко нейно движение ли знаеше?
— Предполагам, че подслушваш ателието ми.
Ноа не се смути от ледения й тон.
— Разбира се. Но не оттам знам, че си ме проверявала.
— Как тогава…
Той сe усмихна — широка усмивка и странно интимна, която кой знае как я стопли.
— Много просто. Ти ми вярваш не повече, отколкото аз на теб. Ако броях колко общи неща имаме, ето още едно.
— И короната — тихо добави тя. Бе осъзнала, че от тях двамата специалистът без съмнение е Ноа. Съмняваше се дали някой би могъл да му попречи, ако наистина е решил да постигне нещо.
— И короната — съгласи се той дружелюбно.
Възцари се тягостна тишина. Сара знаеше, че Ноа очаква тя да отстъпи. Знаеше също, че няма да го направи. Години бе чакала възможността да отмъсти на Малкълм Бренд за злото, което бе сторил на баща й. Нямаше да разреши на Ноа Ланкастър да й отнеме този момент на триумф.
— Май стигнахме до задънена улица — каза тя накрая.
— Така изглежда.
— Какво предлагаш да правим?
— Можем да се състезаваме. Победителят получава всичко.
От самоуверения тон на Ноа личеше, че според него победителят ще е той.
— Сигурно можем — съгласи се тя без никакъв ентусиазъм.
Защо този човек не си намереше нещо друго за крадене? Например някой прочут диамант. Или скъпоценните камъни от британската корона. Един професионален крадец има толкова възможности за кариера. Защо се бе захванал точно с нейната корона?
— Винаги можеш да отидеш някъде другаде — предложи тя с надежда. — Чувала съм, че по това време на годината Ривиерата е прекрасна. Там със сигурност може да намериш нещо интересно. Пък и скъпоценните камъни се пробутват много по-лесно, отколкото произведения на изкуството. — Сара се поздрави наум, че се сети за подходящата дума. Не бе губила напразно време в четене на криминалета.
— Бих могъл — съгласи се той. — Но да ти кажа истината, имам особена слабост към тези блестящи скъпоценни камъни в короната на Константин.
— Да не си посмял да я развалиш!
Тя май наистина бе потресена от тази идея. Ноа още повече се озадачи. Да не би да имаше намерение да продава короната цяла? Рискът бе прекалено голям като за аматьор. Само дето щяха да я убият. Наистина трябваше да прибере проклетата корона, за да спаси тази шеметна блондинка от самата нея.
— А ти какво щеше да направиш с короната? — попита той, въпреки че се страхуваше от отговора.
— Щях да я върна на турското правителство, разбира се.
— И щеше да рискуваш глупавата си глава, само за да я върнеш?
Отново оплюваше интелигентността й. Високомерието му съвсем й бе омръзнало.
— Не точно.
— Не точно? — изръмжа той. — Какво по дяволите значи това?
Тя сви рамене, отбягвайки невярващия му поглед.
— Не че съм длъжна да ти казвам каквото и да е, но смятам да прибера наградата.
Ноа поклати глава:
— Това продължава да е пълна безсмислица. Камъните в тази корона струват милиони пъти повече от каквато и да е награда. Всъщност, и с един от твоите фалшификати ще спечелиш повече. — Той застана зад гърба й, хвана я за раменете и я обърна към себе си. — Какво всъщност си намислила, Сара Медисън?
Тя сведе поглед, трескаво търсейки някакво логично звучащо обяснение. Ноа повдигна брадичката й, за да я принуди да го погледне в очите. Палецът му леко я докосваше под долната устна.
— Този път истината — предупреди я той тихо.
От докосването му кожата и изпускаше искри, и Сара бе потресена от чувствеността, която неочаквано видя в дълбините на кафявите му очи. Когато тези коварни пръсти погалиха шията й и палецът се спря върху пулса, Сара усети, че не е възможно той да не е почувствал как сърцето й внезапно заби по-диво.
В ъгълчетата на устните му трепна лека усмивка.
— Ще те убие ли, ако ми се довериш? — попита с тон, който й напомняше за абаносовочерно кадифе: едновременно грубо и меко.