Очите му бавно и лениво я огледаха от върха на русата коса до пръстите на краката и после обратно. Сара се усмихваше блажено. Едва сдържа тържеството си, когато Питър сякаш сериозно се замисли.
— Предполагам, че би искала да запазим това малко споразумение между нас двамата? — предложи той.
— Виждаш ли някаква причина да делим всички тези прекрасни пари на три?
Питър поклати глава и се усмихна сухо:
— Ти си изненада след изненада, скъпа моя.
Очите й светнаха.
— Мислиш ли, че можеш да понесеш още една?
Той присви очи.
— Не съм сигурен. Защо не опиташ?
Сара облиза устни, привличайки погледа му към устата си. Когато вече бе сигурна, че напълно е завладяла вниманието му, прошепна:
— Питър, мисля, че трябва да откраднем короната. И после да заминем на някое топло място в тропиците. Заедно.
— По дяволите! — изрева Ноа и принуди Дан рязко да вдигне глава от последния брой на „Плейбой“. — Тя отново го прави. Ако излезе оттам жива, ще я метна на коляното си и ще я напердаша.
— Този месец има интересно писмо за това — предложи му помощта си Дан. — Искаш ли да го прочетеш?
— Искам тя да престане да играе игри — изръмжа Ноа. — Защо по дяволите не се държи като преподавател по история на изкуството?
— Как точно се очаква да се държи един преподавател по история на изкуството?
— Не знам — объркано призна Ноа. — Както трябва. Разумно. Тази жена може да изкара човек от нерви.
— Май ти е влязла под кожата.
— Глупости. Просто не искам заради нея да си загубим главите.
— Това ми звучи достатъчно разумно — съгласи се Дан сговорчиво и се върна към списанието си.
Мълчанието в къщата се проточи. Сара едва успяваше да не затрепери под изпитателния му поглед.
— Значи съм бил прав. Ти наистина знаеш за нея.
— Знам. И не разбирам защо искаш да рискуваш да отидеш в затвора заради Малкълм Бренд. Той се държи отвратително с теб.
— Ние с Малкълм имаме много неща зад гърба си.
Сара въздъхна и се смъкна от бюрото.
— Е, сигурно е така — отвърна тя бързо. — Благодаря ти, че ми отдели време. Отивам да си събирам багажа.
— Да си събираш багажа ли?
Тя се усмихна със съжаление.
— Нямам причина да продължавам да вися тук, нали?
— Знаела си от самото начало, нали? — попита той с неохотно възхищение.
— Не отначало. Знаех само, че не ми казваш истината. Малкълм ще трябва да продаде доста крадени картини, за да плати за короната, нали? Картини, които ще бъдат скрити зад моите копия.
— Ти си не само красива, Сара, но и проницателна.
— Благодаря, любезни господине. — Тя се наведе в шеговит поклон. Какво ще кажеш за това? — обърна се тя наум към Ноа. — Някой мисли, че аз съм проницателна.
— Сериозно ли говореше? — внезапно попита Питър.
— За кое?
— Че ще заминеш с мен.
Сара реши, че през последните няколко седмици е лъгала повече, отколкото през целия си досегашен живот. Днес обаче биеше всички рекорди:
— Разбира се — отговори без секунда колебание.
— Сара, смятай, че сме се споразумели — заяви Питър след дълго мислене.
Очите й се разшириха.
— Шегуваш се.
Питър Тейлър бе възвърнал самообладанието си.
— Ни най-малко. Ние ще вземем короната, Сара. Заедно.
Свят й се зави като си помисли как тази сутрин се чудеше какво да направи, за да я открадне. Изведнъж се оказа с двама съдружници, и двамата професионалисти. И това ако не е късмет…
— Нямам търпение.
Той протегна ръце.
— Не би ли трябвало поне да подпечатаме съдружието си с една целувка?
Сара бе спасена от вътрешния телефон, оповестяващ, че Малкълм е пред кабинета на Питър. Тя му се усмихна със съжаление.
— Съжалявам, Питър. Но когато стигнем до нашия остров, ще имаме предостатъчно време. — Изпрати му една въздушна целувка и кимна любезно на неприкрито любопитния Малкълм Бренд, докато се разминаваше с него.
Пета глава
Във фургончето Ноа продължи да подслушва разговора между Питър Тейлър и Малкълм Бренд и с облекчение чу как Питър скри Сара, отхвърляйки всяко съмнение, че тя знае нещо за короната. Но въпреки нейния успех, нещо го безпокоеше. Бе станало прекалено лесно.
Това досадно съмненийце продължаваше да го тормози и докато караше по извиващия се път по хълма към имението.