Сара поклати глава. Искаше й се да може да каже на сестра си, че след една седмица — най-много десет дни всичките им финансови проблеми ще бъдат разрешени.
— Имаш още една година, докато завършиш — напомни тя. — След това няма да трябва да се безпокоиш, че не можеш сама да издържаш Кевин.
Не е честно, помисли Сара тъжно, като погледна малкото момченце, очаровано от вида на толкова смачкани коли за десет минути телевизионна програма. Само преди една година животът на Дженифър изглеждаше толкова идеален. Пол Харисън, нейният съпруг, бе преуспяващ млад адвокат и те тримата живееха в прекрасна двуетажна къща. Кой би предположил, че той ще загине на една хлъзгава от дъжда магистрала? И сякаш този удар не бе достатъчен, и се оказа, че той е осребрил застраховката си и е вложил парите в сделка за закупуване на земя, която бе анулирана, защото една археологическа експедиция е открила там древна индианска гробница?
От двете сестри Сара бе по-независима. Дженифър бе изтърсачето в семейство Медисън. Дребничка и тъмнокоса, тя приличаше на крехка порцеланова кукла. Всички винаги се бяха грижили за нея. Никога не й се бе налагало да се справя сама.
Сега обаче се справяше забележително, помисли Сара. Шест месеца след смъртта на Пол, Дженифър продаде къщата, за да изплати дълговете на съпруга си. По настояване на Сара се върна в колежа, за да довърши образованието си, прекъснато от женитбата и майчинството. Догодина по това време вече щеше да е дипломиран адвокат и можеше да започне сама да си изкарва хляба. Това вероятно нямаше да е луксозният живот, с който бе свиквала, но поне щеше да й даде удовлетворението, че е стъпила на краката си. В този смисъл според Сара щеше да има и някакъв положителен резултат от трагедията.
— Уха! — Викът на Кевин рязко прекъсна размишленията на Сара. — Видя ли това, мамо? Две полицейски коли се сблъскаха!
— Не знам какво да правя с него — оплака се добродушно Дженифър. — Къде останаха зайчетата и катеричките?
— Очевидно не могат да издържат състезанието с криминалния инспектор — услужливо предположи Сара, гледайки как една тойота се разбива. Героите може и да бяха страхотни при разкриване на престъпления, но не можеше да се каже същото за шофьорските им способности.
— Чудно колко е пораснал за една година — забеляза Дженифър и подаде на сина си резен пица. Кевин послушно отвори уста и отхапа без да откъсва поглед от преследването на екрана. — Бих искала…
Сара се протегна и хвана ръката на сестра си.
— Знам — каза тя тихо.
Дженифър рязко стана от масата.
— Ела с мен да поговорим, докато се преобличам.
Сара погледна с копнеж към пицата. След това реши, че последното, което й трябва, са още калории и тръгна след сестра си към спалнята, с която след пристигането на Дженифър разполагаха по график: Сара спеше на дивана в хола на четни дати, а Дженифър на нечетни.
— Трябва да ти призная нещо — подхвана Дженифър в момента, в който останаха сами.
— Излъгала си ме за изпита миналия месец.
Красивото лице на Дженифър бе помръкнало от тревога.
— Не се шегувай. Сериозно е.
Сара приседна на леглото.
— Виждам. За Кевин ли става дума?
Дженифър закрачи из стаята.
— Не… Да… Е, не съвсем.
— Искаш ли да опиташ пак?
Дженифър се насочи към прозореца.
— Ти знаеш, че имах неприятности с курса по клинична психология — започна тя тихо.
— Мислех, че тези неприятности започнаха да се оправят.
Тя кимна.
— Отидох в учебния отдел. Назначиха ми чудесен ръководител.
Сара все още не схващаше проблема.
— Е, и?
Дженифър се обърна към нея. В очите й блестяха сълзи, а лицето й се бе свило от мъка.
— И той снощи ми призна, че е влюбен в мен! — проплака тя.
Личното мнение на Сара бе, че вече е време. Дженифър не бе от типа жени, които биха били щастливи да живеят сами.
— А ти какво чувстваш към него?
— Не знам. — Дженифър седна на леглото до Сара. — Браян е чудесен човек. Той сигурно би бил страхотен съпруг. И се разбира много добре с децата — неговата специалност е детска психология. Но аз се чувствам толкова виновна!
— Мина цяла година — напомни й Сара, въпреки че нямаше нужда. — Никой не може да те обвини, че продължаваш да живееш живота си. — Усмихна й се окуражително. — Освен това, не си се съгласила да избягаш с него в Лас Вегас, нали?
Усмивката, с която Дженифър й отвърна, бе малко несигурна.