— Разбира се, че не. Ние само ще учим. Може би след това ще пием по едно кафе.
— Мисля, че това звучи прекрасно — заяви Сара твърдо. — Време ти е отново да започнеш да се срещаш с мъже. Особено с такива, които могат да ти изкарат изпита по клинична психология.
Дженифър се засмя.
— В този етап от живота ми това е дори по-важно, отколкото да изглежда като Том Селек.
Сара простена:
— Не ми казвай…
Дженифър се усмихна. Изглеждаше по-млада, отколкото бе изглеждала от месеци насам.
— Прилича — призна тя.
Докато седеше в тъмния салон с Кевин и разсеяно гледаше как на големия екран чуждопланетните нападат Канзас, Сара се върна към разговора със сестра си. Ако Дженифър се омъжеше, вече нямаше да има нужда от парите, с които смяташе да я изненада.
Това няма значение, каза си тя твърдо. Тук ставаше дума за нещо повече от пари. Това бе въпрос на чест — честта на баща й. Малкълм Бренд бе измамил Уолтър Медисън и бе съсипал кариерата му. Сега, след всичките тези години, от небето й бе паднал шансът да му го върне.
Един особено противен извънземен започна да поглъща силоз с царевица. Сара си представи изражението на Малкълм, когато открие, че съкровището му го няма, и се усмихна.
Втора глава
Въздухът в апартамента бе натежал от очакване. Винаги е така в етапа на планиране, спомни си Ноа. Бе забравил как опасността може да накара кръвта му да пулсира по-бързо, какво удоволствие му доставя възбудата от лова.
Облегна се назад на стола, нараненият мускул на гърдите му се опъна и той си напомни, че във всяко нещо винаги има две страни. Опасността обикновено струваше скъпо. Въпреки това той бе на мястото си — определяше стратегията.
Двамата мъже можеха да разговарят открито. Вече бяха проверили за „бръмбари“. Не че Ноа бе очаквал да открие подслушвателни устройства. Досега бяха успели да запазят в тайна новината за кражбата. В този смисъл той смяташе смъртта на непочтения търговец на произведения на изкуството за неочакван плюс.
— Ето ти документите. — Високият мъж, пременен в металносив костюм с военна кройка подаде на Ноа купчина листа. Дениъл Гарет беше бивш военен, твърдо решил да не разреши на времето да накърни здравото му като скала тяло. — Ще се представяш като журналист от „Арт Дайджест“. Няма нужда да ти казвам, че ще си добре покрит.
Ноа не бе изненадан. В края на краищата, неговият чичо бе издателят на престижното списание. Въпреки че роднините му не одобряваха необичайната му професия, те никога не биха направили нищо, което да застраши член на семейството. Кръвта вода не става. Дори парите не могат да променят този факт.
— Какво те кара да мислиш, че Бренд изобщо ще ми позволи да прекрача прага му? — попита той недоверчиво. — Не ми се вярва да иска точно в момента някой да си пъха носа при него. Особено журналист.
— Бренд има един фатален недостатък. Въпреки славата и богатството, има едно нещо, което парите така и не могат да му осигурят.
— Порядъчност?
— Точно така. Винаги го е дразнило, че светът, в който той толкова се стреми да влезе, го възприема единствено като гангстер.
— Какъвто всъщност е.
Дан кимна в знак на съгласие.
— Разбира се. Този човек се е занимавал с всички видове изнудване, които някога са били измисляни. Някой ден ще му се върне.
— А междувременно ние ще направим живота му малко по-неудобен.
— Това е планът.
Ноа прегледа документите, запознавайки се с новата си самоличност. Ноа Ланкастър. Поне му бяха позволили да запази първото си име. Това винаги помагаше.
— Ако приемем, че ти си прав и ме пуснат в крепостта на Бренд, какво ще правим оттам нататък? Пакетът няма да стои на показ.
— Ти винаги си бил изобретателен, Ноа. Вярвам, че ще измислиш нещо.
В отговор Ноа само изръмжа. Някои неща никога не се променят.
Сара с въздишка огледа сутрешната си работа. Определено не бе най-доброто, на което бе способна. Беше уморена, с лошо настроение и ослепяващо главоболие. Дженифър се прибра чак след два сутринта и беше на седмото небе. Сара покорно изслуша възхитения разказ на сестра си как е прекарала вечерта, опитвайки се в подходящите моменти да вмъква окуражителни забележки. Наистина се радваше за Дженифър, но имаше нужда от няколко часа почивка.
— Нещо не е ли наред? — попита дълбок мъжки глас от вратата.