Значи човекът трябва да носи от началото на своето съществуване клеймото на смъртта? По нейна вина трябва да убива и да загива, трябва да издъхва като животно и да се превръща в прах?
— Искахме да уловим безсмъртието — крещеше към тълпите професор Дангин. Всички публикатори в света показваха едновременно неговото белобрадо лице. — Наистина искахме да заловим смъртта и след първите няколко милиона опита ни се струваше, че човекът най-сетне ще открие рецепта за вечност и божественост. Сега обаче имаме потискащи, мрачни бих казал — просташки доказателства: няма средство против смъртта. Това красиво тяло, тази радост от живота — той посочи холографското изображение на едно жизнено, напращяло момиче, с кожа, създадена за докосване, целувки, ласки, — това великолепно създание се превръща в окаяна старица. Гледайте! Как умира тази вещица, как се разкапва нейната гнила кожа. Гнусотия. И най-великолепният живот винаги завършва с гнусотия. Такава е конструкцията на организма, оформена от еволюцията. Ние задържахме еволюцията, опитваме се да я насочим по нови коловози, ала не можем да зачеркнем миналото, което ни е създало. Не можем да се променим. Такива обичаме себе си и другите. И мразим — добави той бързо. — И ви моля да нямате претенции към никого. Нищо не ни е наложено предварително, само са отминавали и е трябвало да отминат милиони години, докато от примитивния организъм, амебата, се стигне до толкова специализираната конструкция, до разумното същество — човека. След нашите експерименти знаем, че да бъдеш безсмъртен, би означавало да престанеш да бъдеш човек. Ние живеем, отделени от обкръжаващия ни свят чрез кожата си. Обичаме тази кожа. Представете си любов без кожа! Не можем и не бихме могли да се откъснем от себе си, да се променим, да станем други. Единственият, единственият шанс на човечеството е креационизмът. Повторно създаване в ужасяващо, рисковано и светкавично съкратен темп на котела на живота, котела на еволюцията. И едновременно — намесване в процеса на възникване на нови същества. Може би такива като нас, може би по-различни, може би по-разумни. Ще направим това с цялата дързост, присъща на човека, който копнее на всяка цена да измами смъртта. Не обещавам, че по този начин ще създадем човек, не зная дали ще си имаме работа с нови хора или с нови чудовища. А може би от органичните отпадъци, от органичния тор ще успеем да възкресим съществата от мечтите, митовете, приказките и комиксите? Искате ли това, глупави, неромантични смъртници? Рев прекъсна речта му.
Тълпите опустошаваха квартали и градове, всичко дотогавашно се оценяваше като лошо, дребнаво, омразно.
Всичко започна от този белобрад фанатик. Спокойното, педантично, умерено смело човечество, търсещо изход за своите копнежи по божественото в изкуството, митологията, пътешествията извън границите на любимата планета, в пресяването на всяка шепа извънземна материя с надежда да открие и най-слаби зачатъци на живот, трябваше да се задоволи с триизмерните холографски филми, в които можеше да се включи всеки зрител.
Разрушавани бяха холографските предаватели и апарати, кулите и лазерните тръби. Разпалваше се треската на грандиозния експеримент.
Това беше лудост, умопомрачение, мания за преследване. Историята познава различни групови безумия: масови танци, масово самобичуване през средновековието, изгаряне на вещици. Признаците бяха подобни. Който беше против експеримента, ставаше предател, престъпник, изменник на човешкото (а може би нечовешкото?) бъдеще. Изправете го пред съд, нека се мъчи, нека се бие в гърдите, нека изкупва, нека поправя извършеното зло.
Кардера стои пред мен, почти ме докосва с ръцете си, скръстени по обичайния начин на гърдите.
— Тома Неверни, ти си мислеше, че оттам, от търбуха на кита, няма връщане, а? Че грехът винаги има еднаква стойност и цена?
Нямам време да отговоря или да гадая какво иска. Какво се крие в изречените думи — подигравка или извинение? Предизвикателство? Светлината угасва. Чак сега протягам ръце, иска ми се дори слепешком да го достигна, да го сграбча, да го удуша. Колко силен и озлобен съм след самотното пребиваване там, горе. Как се приближавам, с всеки миг се приближавам до това, което е на Земята.