— Напразно се опитваш да ме съблазниш с някакво безсмъртие без тяло — казах сухо. — Обичам те, но по човешки, другояче не умея. Обичам те с всичките си сетива, какво ще ми остане във вечността, ако ги премахна?
Чувствувах, че тя се опитва да сломи волята ми с цялата мощ на силната си индивидуалност, иска да ме доведе до състоянието, което преди вземах за болест и което е било техен метод да ме принудят да им се подчиня.
От първия миг се поддадох прекалено много на чара й, докато стигнах до такъв стадий на влюбване, в който човек загубва своята индивидуалност и пожелава да се свърже с любимото същество, толкова силно го пожелава, че е готов да заплати с цената на пълното подчинение, на отказа от собственото аз. Позната, банална ситуация, която при нормални условия е обусловена от граници — неустановени, променливи, но твърде често разделящи двама души, превърнати в едно. Тук, в ненормалните условия, в ситуация, която не изключваше намесата на чужди сили, можех лесно и завинаги да попадна в мрежата, заложена от Ейсие. Да се оставя да ме хване на въдицата на безсмъртието.
— Не е истина — викаше тя, — не искаме да привличаме никого с измама или насила. Преминаването на наша страна трябва да бъде съзнателен и преднамерен избор, а не някаква експедиция в мечтите. Любовта трябва само да помага. Въпреки принципа ни тази любов, това „да бъда с теб“ е най-важното за мен.
Сега често си мисля, че онова, което тя ми предлагаше и което аз отхвърлих с отвращение, не е било съвсем неочаквано, изненадващо за мен. Добре помнех какво казваше за появата и за съществуването на човека Жак Монод, гениалният биолог от миналия век, лауреат на Нобелова награда. Той припомняше стария принцип на науката, че само явленията, които се повтарят или мотат да бъдат повторени, подлежат на изследване и придават смисъл, цел на това изследване. А онова, което ние създадохме в праджунглата, е все нечовешко. Познавам този начин на мислене, подкожното бягство от сетивната действителност, замаскирано от самата наука. То идва от експерименталните слабости, от непълнотата на познанието, от неговото непрестанно обновяване. Нали върху цялото наше познание хвърля сянка принципът на неопределеност на Хайзенберг. Смущенията, които изследователят внася в изследваната материя, винаги стават граница на познанието. Може би тя е разтеглива, но е окончателна, вероятно една от окончателните граници на познанието.
— Няма смисъл да обсъждаме въпроса — чувам гласа на Ейсие — дали сме вечни. Ако приемем материята на света за материя на съзнанието — както е казал Едингтън, тогава вечността става очевидна. Олдъс Хъксли, писател от началото на миналия век, един от малкото, чиито произведения са влезли в нашите библиотеки, описва своите усещания след употреба на пейоте2, да, пейоте се казваше. Първобитните индианци вярвали, че този наркотик довежда човека до състояние на божественост. Всичко, което Хъксли виждал тогава, „стана прозрачно като облаци, а хората заприличаха на сенки от митологията, лицата и телата им се размазаха. Времето изчезна.“
Нима това не е същото, което ви се предлага, което ви предлагаме ние? Чудесното състояние, в което изпада човек, когато отхвърли сетивността като основен начин за познание. Като основа на мисленето. Това е изход извън философските системи, на които се подчиняват човешките умове. Както Декарт в своето „cogito ergo sum“3, така и Хюм в известното изказване „all our knowledge originates in sense experience“4 посочват едната страна на съзнателното съществуване на живата материя. Но хората отдавна са подозирали, че има и друга, извънсетивна страна на това съществуване.
— Не отговорих на въпроса ти — продължаваше Ейсие — дали има вечност. Ние сме напълно материални, „обкръжени“ от материя в третото й състояние, около нас няма земя, няма океан и въздух, няма небе или ад. Сетивата учат човека да опознава света такъв, какъвто е благоприятен за човешкото съществуване. Защищават ви зрението, слухът, осезанието, обонянието. Светът, който опознавате вие — защитени, приспособени в процеса на еволюцията, — трябва да бъде за вас безопасен и привидно става безопасен в условията на ограниченото от сетивата съществуване. Да, привидно безопасен свят, ти добре знаеш колко привидна е тази безопасност. А нали дори само с помощта на сетивата би могъл да си представиш значително по-богато съществуване — форми на материята, които само се отриват о нашата форма или които изобщо не са свързани с нея. Вие, хората, сте можели да усетите различните други форми на материята единствено в наркотично опиянение. Или в безумието.