Сякаш стоя в кръг от играещи деца или в негърско селце, пренесено направо от репортажите или романите на XIX век. В такт с все по-бързата, зашеметяваща мелодийка, която губи ритмите си, се провежда нещо като ритуал за инициация5 на младежи или погребение на смели бойци.
— За нашата любов — пее Ейсие.
— За нашата — отговаря хорът от мои другари.
— За нашата любов Кнол.
Следващият стих започва с „вечната мисъл“, а третият говори за „Вечния живот без тяло. Без страдания. Без време.“
Всеки призован излиза от мъглата, изплува над самата пропаст и се спира пред коленете на призовалата го. Издава вик. Последният човешки вик. Той е призив, изпълнен с неописуемо блаженство, вой на ощастливено животно, което внезапно е открило свръхживотински хоризонти. А може би аз зле възприемам, може би аз бъркам. Това е по-скоро рев на безумието, което обхваща съзнанието на тези хора, преди те да се разделят с кожата си.
Не мога да определя колко дълго трае метаморфозата на членовете на нашата (дали нашата?) експедиция, но доста време след като отделните кожни обвивки са паднали в пропастта, разтопили са се в мъглата, остават, или поне така ми се струва, само блестящите очи.
Очите се виждат най-дълго.
Вече се изкачва следващият — катери се по скалата, а очите на предшественика му още са в мъглата, още съществуват. Очите — лъчи, които искрят на фона на матовата белота, очите, вперени в лазерния поглед на Ейсие.
Става така: щом срещне с очи погледа на Ейсие, човекът започва да избледнява, да изчезва. Кинг-конговските великани се приближават и помагат на ненужните кожи да се търкулнат в бездната. Във въздуха остава блясъкът на очите и викът. А следващият човек вече се приближава.
— С тези двамата какво става? — чувам над себе си мъжки глас. Същият, който придружаваше Ейсие, когато тя стреля в самката. Никога няма да забравя тембъра му.
— Какво става?
— Те предпочитат да умрат. Нищо не мога да направя.
Тогава, не зная как, чух да се носи от всички страни моят собствен глас. Познах го чак когато първите думи вече цепеха въздуха:
— Ейсие, ела с мен! Не ме изоставяй. Остави, веднага остави тези неща.
Тя сигурно прие моя зов като безусловна заповед да се върне на Земята, към плътта. Формите й придобиха нормален цвят. Превърна се в тяло от плът и кръв. Беше великолепна на фона на замъгления, матов пейзаж — закръглена и пластична.
Тогава двамата с Кардера се втурнахме да й помогнем да слезе, да се махне от високия скален връх. Изкачваме се по стръмния склон, като че се състезаваме, забивайки ръце във всяка издатина. Разраняваме не само дланите си, но и коленете, бедрата, гърдите. Кардера пръв докосна Ейсие, прегърна я.
— Все си мисля — рекох по-късно на Ейсие, — че въпреки всичко можех да то предупредя.
Казах й го, когато неговото тяло започна да се свлича глухо в млечната пропаст. Той викаше, крещеше за помощ.
— Искаше да умре, както и ти искаш да умреш — както искаме ние — казва Ейсие в отговор.
— Вие искате да умрете — повтаря невидимият мъж.
Момичето изпищява. Притиска се с цялото си тяло към мен. Чувствувам нежния хлад на това тяло в невероятния зной. Докосвам я. Галя я. Гледам я в очите, наблюдавам потрепването на лицето, мърдането на клепачите, сянката, която хвърлят миглите, розовината на бузите, червенината на устните. Радва ме всичко естествено.
— Не можеше да го предупредиш — казва Ейсие.
— Значи вие го осъдихте?
— Сам се осъди, нямаше изход.
— Пак ме лъжеш — отвръщам.
Лентата в „черната кутия“ бръмчи. Разбрах, че наслагвам преживяванията си върху прожектираната картина. Какво е било заложено предварително в структурата на тази прожекция? С каква цел?
Лентата шуми и заглушава джунглата. Загледан и заслушан в събитията наоколо, аз нямам сили да изключа апарата. Коя експедиция е записала всичко това? Не, записвал го е по-скоро някой, който не е бил от експедицията.
— Лъжеш ме — говоря на Ейсие.
— Сам се залъгвам — повтарям.
Вироглаво натискам копчето за превъртане на лентата. Разнася се свистенето на връщащите се обратно картини и сцени. Холограмите, разсеяни в пространството, се сливат в един безсмислен образ с цветовете на дъгата. Ще се опитам да видя още веднъж записа.