Тогава се окопитвам и чак мравки ми пролазват по гърба — на Земята сигурно ни чуват, те ни чуват и могат веднага, напук на нас, да ни разделят. На тяхно място бих направил същото, честна дума, бих го направил. Запушвам му човката с моята лапа, голяма и твърда, стигаща от върха на буйните му мустаци до чупката на брадата.
— Штттт, те ни чуват, те ще ни разделят — бръщолевя. — Добре направи, че дойде при мен, добре, макар че бог знае колко подозрително е това твое идване. Добре, защото самотата ми тежи. Истински си, истински — повтарям още веднъж, без да се чувам.
Не сдържам сълзите си. Стичат се по лицето ми. Той ги изтрива с ръката си — мека, почти женска. И лицето му е малко женско, явно се мъчи да го направи по-мъжествено и по-зряло с тия мустачища.
— Какви „те“, какви ги дрънкаш — казва. — Нека слушат. И без това трябва веднага да се разделим. Да. Трябва. Аз съм осъден, аз също опитах да се бунтувам. Но стига сме говорили за мен. Там, на Земята, ти си легенда. Някои те проклинат, но все повече са ония, дето те благославят.
— Нищо не разбирам.
— Разбираш, не се превземай. Не се страхувай, героичен чудако, вече няма да те изолират от хората. Ще бъдеш с хората, нужен си им. Сега е мой ред да остана тук самотен. Виждаш ли, там не са те забравили, макар че ти седя тук дълго, много дълго. За някои беше изгодно да останеш в това забутано кътче на Вселената завинаги. Ти, с твоята бунтовническа мутра.
— Какво искат от мен?
— Не ми обясниха. Знам само, че Кардера е издействувал да се върнеш. Говореше се, че той лично се е застъпил за теб, за преместването ти на Земята.
— Невъзможно е — крещя, — невъзможно е.
Именно Кардера беше един от най-яростните ми обвинители. Непреклонен. Именно той убеди моите приятели и мен самия, че съм виновен, виновен с вина, която не може да, се изкупи.
Сцената, споменът за която ме преследва, откакто съм тук — неголяма зала в космическия център. Моите началници, приятели и адвокати. И аз, все още с превръзки, все още с живо парещи рани, обаче вече напълно трезв, овладял се. Ала в същото време си давам и сметка за своето провинение, за неговите прецедентни мотиви, толкова опасни за целия грандиозен експеримент.
3
Кардера. Стои със скръстени на гърдите ръце — любимата му поза, в която изглежда още по-нисък и набит, отколкото е в действителност.
Кардера — един от моите най-настървени обвинители! Гледа ме с хладния си поглед на единствения праведник. Добре си спомням неговото непреклонно становище, когато някой от приятелите ми, а те бяха цяла група и не помня кому хрумна тази идея, предложи да ме освободят преди процеса срещу гаранция. Споменът за тази сцена ще ме преследва винаги, винаги. Той можеше да ми даде този шанс — да отговарям не от позицията на затворник, а като свободен човек. Колко много би повлияло това на самочувствието ми, как би променило хода на последвалите събития.
Кардера се обръща право към мен. Стои на подиум и от високото ме сочи с пръст:
— Ти, избраният сред хиляди кандидати от цял свят, ти, ентусиастът на новия живот на тази планета, ти се опита със собствените си ръце да погребеш най-грандиозната мечта на човечеството. Погледнете го — вика Кардера, гласът му звучи все по-мощно, разбирам, че той, само той има право. А аз? Глупав конструктор и пилот на роботи, ама че глупак. — Погледнете престъпника, дето се опита да убие онова, което с общи усилия започнахме да създаваме.
Той млъкна, тишината тегнеше. Вече не различавах отделните лица. Струваше ми се, че всеки от присъствуващите ме сочи с пръст. И ме проклина, и ме гледа с отвращение и презрение.
Като повален от тези погледи паднах на колене в екстаз на самообвинение.
— Искам да умра за това, да умра, никаква прошка — май съм крещял, но на това място пред очите ми е бяло петно и паметта ми изневерява.
— Какво искат те от мен? — повтарям, когато в спомените ми се появява бялото петно.
— Нямам представа — отговаря моят гост от Земята. — Но откакто те затвориха тук, след като ти сам се осъди на това отшелничество, много неща се промениха. Все по-малко хора те обвиняват за постъпката. Нали знаеш, този експеримент, този проклет експеримент. Бяха изпратени две експедиции непосредствено една след друга. Правени бяха опити за изследвания от въздуха и на сушата. Въпросът беше да се проникне там по всички възможни начини. Обаче никой не се завръща. Разбираш ли, никой. Да, много неща се промениха, откакто ти си затворник.
— Кардера знае ли за твоето пристигане тук?
— Той лично нареди. Би могъл да ме осъди на самотна работа с друг робот. Сега се монтират изкуствени слънца и над ледовете на Антарктида. Но той ми нареди да дойда тук, при теб.