Засилилите се електрически смущения почти бяха прекъснали връзката им със Земята. Сигналите на главния радиопредавател на кораба все още можеха да пробият, обаче през последните няколко дни се бе наложило да се използва морзовата азбука. Когато се откъснеха от кометата и се запътеха обратно към дома, нормалната радиовръзка щеше да се възстанови. Сега обаче бяха така изолирани, както и изследователите, живели в дните преди изобретяването на радиото. Това причиняваше известни неудобства, но неголеми. Пикет остана по-скоро доволен от случилото се, тъй като му позволи да отделя повече време на своите чиновнически задължения. Макар и „Чалънджър“ да се бе запътил към сърцето на кометата, нещо, за което нямаше да си позволи да мечтае нито един капитан преди двадесети век, все още бе необходимо някой да проверява запасите от храна и съдържанието на складовите помещения.
Бавно и предпазливо, като радарът му проследяваше цялото пространство около тях, „Чалънджър“ се промъкна в ядрото на кометата. И застина там сред ледовете.
Някъде през 1940 година ученият от Харвард Фред Уипъл бе отгатнал истината, трудна за възприемане въпреки своята очебийност. Сравнително малкото ядро на кометата представляваше рехав грозд от айсберги, които се въртяха из пространството и едни около други в определени орбити. За разлика от земните айсберги от полярните морета не бяха ослепително бели и образувани от вода. Мръсносиви и порести, като частично стопен сняг, те бяха изпъстрени с джобове от метан и замръзнал амоняк, които от допира със слънчевата светлина отвреме навреме избухваха и образуваха величествени газови струи. Гледката бе прекрасна, но Пикет не бе имал много време да й се възхищава. Затова пък сега разполагаше от излишък с него.
Бе извършвал рутинна проверка на складовете, когато се сблъска с бедата, макар и да не я осъзна веднага. Хранителни припаси за завръщането на Земята имаше предостатъчно. Това го виждаше с очите си, но все пак бе длъжен да провери балансите, записани в голямата колкото карфица част на електронната памет на кораба, в която се съхраняваше цялата информация от такова естество.
Когато на екрана се появиха първите ненормални числа, Пикет реши, че е натиснал някой клавиш погрешно. Изтри ги и захрани отново компютъра с необходимата информация.
Корабът бе зареден с 60 каси пресовано месо. От тях бяха изразходвани 17. Трябваше да се провери колко бяха останали. Според компютъра излизаше, че са останали 99999943 каси.
Повтори операцията още няколко пъти, но резултатът не се промени. Почувства по-скоро досада, отколкото тревога, и отиде при доктор Мартенс.
Откри астронома в камерата за изтезания — така бяха нарекли малкия гимнастически салон, разположен между складовете с резервни части и основния резервоар с гориво. Всеки член на екипажа трябваше да се упражнява тук поне час дневно, за да не дегенерират мускулите му в условията на безтегловност. Мартенс се бореше с комплект дебели пружини и имаше мрачно изражение на лицето. Стана още по-мрачно, след като изслуша Пикет.
Направиха още няколко проверки на основното табло и научиха най-лошото.
— Компютърът се е побъркал — рече Мартенс. — Не е способен даже да събира или изважда.
— Навярно ще можем да го поправим!
Мартенс поклати глава. Пикет остана с чувството, че е изгубил предишната си самоувереност. Че е заприличал на пукната надуваема кукла.
— И създателите му не са в състояние да го поправят. Той представлява компактна маса от микрочипове, пресовани плътно, сякаш са човешки мозък. Елементите, съхраняващи паметта, все още работят. Изчислителната част обаче е съвсем безполезна. Тя просто смесва безразборно цифрите, които й подаваш.
— И това какво означава? — попита Пикет.
— Означава, че всичките сме вече мъртъвци — отговори сухо Мартенс. — Без компютъра работата ни е спукана. Невъзможно е да изчислим орбитата за завръщане на Земята. Необходима е цяла армия от математици, за да я изчисли на ръка.
— Това е смехотворно! Корабът е в съвършено състояние, заредени сме с храна и гориво, а вие ми казвате, че всички ще загинем само защото нямало да се справим с няколко изчисления.
— Няколко изчисления! — отвърна троснато Мартенс, като възвърна част от предишния си дух. — За определянето на курса така, че да се откъснем от кометата и заемем орбитата, която ще ни отведе до Земята, са необходими около сто хиляди отделни изчисления. Даже и на компютъра му трябват няколко минути, за да свърши тази работа.