Пикет не беше математик, но разбираше достатъчно от астронавтика, за да оцени обстановката. Един кораб, прекосяващ пространството, се намира под въздействието на много тела. Основната контролираща го сила е слънчевото притегляне, което държи и планетите в техните орбити. Планетите обаче също се притеглят една друга, макар и с много по-малка сила. Оползотворяването на всички тези взаимно въздействащи си притегляния по такъв начин, че да стигнеш до определена цел, разположена на милиони мили разстояние, бе фантастично сложен проблем. Успя да проумее отчаянието на Мартенс. Нито един човек не може да се занимава със занаята си, ако не разполага с необходимите инструменти. Нямаше занаят, който да се нуждае от по-сложни инструменти от този.
Дори и след като капитанът свика съвещание с участието на целия екипаж и му съобщи фактите, на хората им бяха необходими часове, за да ги осъзнаят. Краят щеше да настъпи след месеци, така че мисълта все още трудно се възприемаше. Бе издадена смъртната им присъда, но никой не бързаше да ги екзекутира. Освен това гледката все още беше прекрасна…
Отвъд сияещите мъглявини около тях, които отгоре на всичко щяха да се превърнат в техен вечен надгробен паметник, се виждаше Юпитер, величествен фар, по-ярък от всички звезди. Някои от космонавтите можеха да живеят малко повече, ако други пожелаеха да се жертват заради тях, за да огледат отблизо най-величественото от слънчевите деца. Пикет си зададе въпроса дали си струваше да живееш още няколко седмици, за да видиш със собствените си очи гледката, наблюдавана за пръв път преди четири века от Галилей с помощта на примитивния му телескоп: спътниците на Юпитер, въртящи се като мъниста, нанизани на невидима тел.
Мъниста на тел. Един почти забравен спомен от детството избухна в подсъзнанието му. Сигурно се бе намирал там поне от няколко дни, мъчейки се да се материализира. Най-сетне бе намерил пътя си до очакващия го разум.
— Не! — изкрещя. — Смешно е! Ще ми се присмеят!
И какво от това, отвърна му другата половина от неговия разум. И без това вече няма какво да губиш. В най-лошия случай всички ще има с какво да си запълват времето, докато се изчерпват запасите от храна и кислород. И най-слабата надежда е за предпочитане пред отсъствието на всякаква надежда…
Престана да се занимава с магнитофона. Сълзливото самосъжаление се изпари. Разкопча еластичната пружина, която го придържаше към креслото, и бързо се отправи към складовите помещения, за да потърси необходимите материали.
— Боя се, че не ми достига чувството за хумор — каза три дни по-късно доктор Мартенс и погледна с пренебрежение крехкото съоръжение от тел и дърво, което Пикет държеше в ръката си.
— Очаквах такава реакция — отвърна Пикет, като не изгуби самообладание. — Моля ви обаче да ме изслушате. Баба ми е японка и в детството ми ми разказа една история, която бях забравил напълно, преди да се сетя за нея тази седмица. Мисля, че тя би могла да ни помогне да се спасим.
Някъде след Втората световна война в Япония било организирано състезание по смятане между американец с електрически калкулатор и японец със сметало като ей това. Победило сметалото.
— Калкулаторът е бил калпав, или американецът — некадърен.
— Калкулаторът е бил най-добрият, с какъвто тогава е разполагала американската армия. Нека обаче не спорим. Да направим опит. Назовете ми две трицифрени числа, за да ги умножа.
— Добре. 856 по 437.
Пръстите на Пикет заиграха върху мънистата и започнаха да ги приплъзват по телчетата с невероятна бързина. Сметалото притежаваше общо дванадесет телчета, така че можеше да се справи с числа от порядъка на 999,999,999,999. Бе възможно също така да се използват различни съчетания от редици, за да се провеждат независими едно от друго изчисления.
— 374 072 — отвърна Пикет след удивително кратък период от време. — А сега опитайте вие да го направите с помощта на молив и хартия.
Измина доста повече време, преди Мартенс, който като повечето математици бе слаб в аритметиката, да назове цифрата 375 072. Една бърза проверка установи, че изчислението му бе отнело поне три пъти повече време, като при това отговорът бе грешен.
На лицето на астронома се появиха едновременно мъка, удивление и любопитство.
— Откъде си научил този номер? — попита. — Мислех, че със сметало може само да се събира и изважда.