— Най-после!
Той подаде ключа на Мери. Тя отключи стоманената каса, извади шифъра и започна да разчита текста: „Всичко е в ред. Тук са екипирани с най-модерна радиотехника. Затова сме много предпазливи.“
Милиардерът повтори няколко пъти на ум текста на телеграмата и я заключи в касата. Той не научи повече, отколкото чакаше. Все пак момчетата трябваше да бъдат наградени за своето старание.
Карни запали пура и застана до прозореца. Той имаше координатите на вулкана. Имаше и време. Това му беше достатъчно.
— Извика ли капитан Смит? — попита той секретарката, без да я погледне.
— Да, сър, Чака вън.
— Нека влезе.
След малко капитанът тракна токове до вратата.
— На ваше разположение!
Милиардерът сухо го изгледа.
— Подводницата ви е готова, нали? — попита вместо него секретарката.
— Тъй вярно.
— Седнете.
Тя отвори бутилка джин, сипа две чаши и като му подаде едната, каза:
— За успешното изпълнение на мисията.
— Нека комунистите се провалят в дъното на ада! — Смит изпи джина на един дъх и чукна кристала в полираното дърво.
— По̀ право в дъното на морето, капитане — поправи го Карни, като си наля малко.
Смит неразбиращо го погледна.
— Слушайте, Смит — започна милиардерът, като отпи от чашата. — Нашата корпорация ви възлага особена отговорна задача. На вас ние разчитаме много. Вие трябва да оцените това и да оправдаете доверието на фирмата. Затова, разбира се, нашите акционери ще ви се отблагодарят. Но да пристъпим към работа. Една експедиция иска да заеме един район, към който ние имаме особен интерес. Те са тръгнали с подводница. Вашата задача ще бъде да посипете пътя им с мини… Мини, забравени от войната. Разбирате, нали?
— Разбирам, сър.
— Затова ще получите колкото се полага.
— Моля, сър… — сви рамене капитанът, като че му беше неудобно да говори по този въпрос.
Карни леко се засмя.
— Работата ще бъде заплатена добре. Вие ще се намесите в краен случай, ако се наложи. В експедицията ние имаме двама души. Надяваме се, те ще свършат работа… Допълнителни нареждания ще ви даде мис Мери.
Капитанът леко се поклони. След половин час той напусна кабинета на милиардера. Същата нощ една подводница без отличителни знаци излезе от пристанището и без да бъде спряна от корабите, които охраняваха граничната зона, излезе в открито море.
Изследванията започнаха.
На острова за един ден като гъби изникнаха домовете на геолозите. Това бяха три едноетажни, сглобяеми къщи, направени от много лека и здрава пластмаса, които изследователите бяха донесли със себе си. Трябваше само да се избере подходящо място.
След няколкочасово търсене намериха една малка, триъгълна площадка, от двете страни заградена с високи скали, а на юг открита към океана.
Мястото се хареса и до вечерта лагерът бе построен.
Подводницата остана в открито море, на около километър от острова. В тази област често върлуваха бури. Само по-далеч от бреговете капитанът можеше да бъде спокоен.
Дори най-страшната буря тогава нямаше да уплаши подводния атомоход. На дълбочина от 100 метра царуваше спокойствие, дори когато 30-метрови вълни бушуваха по повърхността. Иначе, близко до брега, в плитчините, имаше опасност от блъсване в острите скали. Водните грамади притежаваха страшна сила.
В лагера най-напред устроиха кухнята. Младият съветски инженер Иля Борисов смяташе, че не бива в никой случай да се отказват от енергията на слънчевите лъчи. Той беше донесъл няколко слънчеви печки и сега ги монтираше.
Те имаха просто устройство, не искаха никакво чистене и затова бяха незаменими за страните с умерен и топъл климат.
На другия ден, след като лагерът бе построен и всички устроиха своите жилища, рано сутринта професорите Иванов и Соловьов се събраха да уточнят плана на работата.
Те решиха всички групи да започнат работа едновременно. Докато маркшайдерите вършат измерванията, за да изготвят точна карта на острова, геоложките групи щяха да проследят строежа на пластовете. Същевременно подводницата заедно с двете си моторници щеше да извърши изследване на профила на морското дъно. Така двамата учени смятаха да узнаят по-бързо геоложкия строеж на острова и най-правилно да се ориентират към местата, където можеше да има жили, съдържащи скъпоценните кристали.
Тази нощ времето неочаквано се развали. Над океана задуха вятър. Той скоро се усили и засвири над острова, тракайки по прозорците на къщите. Вълните с ужасно бучене се втурнаха към скалите, разбивайки се на прах и пяна със страшен грохот.