— Отиде да вземе данните от проучването на релефа на дъното около острова и се забави, а след това започна бурята. Ти искаш ли да ми помогнеш?
— Разбира се, татко.
Лена прие поканата с радост, макар че през целия ден бе работила с една от групите. Искаше й се да има поглед върху цялото изследване и това желание прогони умората. Двамата се надвесиха над картата и започнаха да нанасят данните, получени от различните групи.
Бурята продължи и през деня. Падна мъгла — гъста, непрогледна. Тежки водни капки зашибаха острова, който стенеше под ударите на вълните, обгърнат в пръстен от запенена вода.
Трябваше да се остане в лагера. Участниците в експедицията четяха в стаите си или играеха шах. Колекторите подреждаха събрания геоложки материал. Професор Иванов и Лена продължиха анализа на донесените проби и уточняваха геологическия строеж на острова.
По обед получиха съобщение. Професор Соловьов изпращаше от подводницата поздрави и съобщаваше за решението си да не стои повече в бездействие. Проучванията на морското дъно показваха, че до острова има кратер на подводен вулкан. Той изглежда беше предизвикал образуването на острова. Соловьов съобщаваше за съвместното си решение с капитан Южин да слязат, докато трае бурята, в кратера на вулкана и извършат изследвания.
— Пак си намери работа нашият приятел — каза професор Иванов на Лена. — Надхитри и бурята. Само дано не им се случи нещо…
В същото време с бавен ход подводницата се отправяше към посочените на картата координати. Ехолотите опипваха дъното отвсякъде. Имаше опасност да се блъснат в някоя скала. Подводницата напредваше бавно, метър по метър. На малкия екран капитан Южин наблюдаваше мястото, в което се движеха. Дъното не беше равно. Издигаха се стръмни зелени скали. Подводницата се провираше между тях и бавно вървеше към определената цел.
Кратерът на вулкана се издигаше конусообразно под водата. За да влязат в него, те трябваше да изплуват на дълбочина от около 20 метра. А горе бушуваше стихията. Вълнението бе голямо. Подобно изплуване можеше да бъде опасно за подводницата, защото тя щеше да изпадне под влиянието на вълните и да се блъсне в някоя от скалите, ограждащи отвора на подземния вулкан.
Капитанът сам пое управлението. Подводният атомоход бе снабден с най-съвършени уреди. Това помагаше на тези, които го управляваха, но и тук спокойствието и уверената ръка на командира решаваха щастливия изход. На екрана се появи огромна скала… Подводницата спря за миг неподвижно, поколеба се и после почти отвесно започна да се издига нагоре. По корпуса се почувствува люлеене… Вълните оказваха своето влияние… Опасно!…
— Моторите в пълен ход!
Капитан Южин натисна една ръчка. По челото му бяха избили потни капки. Подводницата с тласък тръгна. Да бързат! По-бързо да се измъкнат от зоната на люлеенето… Няколко секунди и ехолотите отбелязаха дълбочина. Под тях бе кратерът на вулкана.
Капитанът вдигна очи. Той срещна погледа на професора и се усмихна.
— Най-после сме в кратера!
Подводницата почти отвесно потъваше надолу. На екрана се виждаха стените на кратера.
— Дали ширината е достатъчна навсякъде? — попита Соловьов, който приготвяше своите уреди.
— Засега е достатъчна. Ще слизаме, доколкото можем…
Подводницата имаше най-модерни прибори за геоложко проучване. С тях като с рентген се наблюдаваха скалите. Малките изменения в цвета и състава веднага даваха своите отражения и се записваха автоматически. Професор Соловьов и капитанът не отделяха очи от малкия екран. На места лавата беше застинала като стъкло. Огромни маси като гигантски стълбове се издигаха почти отвесно нагоре. Тук-таме имаше пукнатини, обрасли във водорасли. На чудни гирлянди, дълги десетки метри, се спускаха тези подводни цветя, обагрени в най-ярки цветове: от зелен до измурденосин и пурпурночервен. Подплашени от светлината, която излъчваше подводницата, пребягваха стада от риби с най-необикновени краски и форми.
— Красиво! Изумително красиво — възхищаваше се професорът, който не можеше да намери други думи за своя възторг.
Сякаш навлизаха в някакъв свят на приказките с необикновени и невиждани чудовища. Един огромен октопод бързо премина, гонейки стадо пурпурни риби. Неговите дълги зелени пипала плавно се извиваха във водата. Той изчезна в тъмнината така внезапно, както се беше появил.
— Никога тук не е влизал светлинен лъч и нищо не е осветявало тези животни — каза капитанът. — Затова те са така замаяни от светлината… Впрочем щях да ви излъжа — добави след малко той, — някои риби изпускат флуоресцираща светлина, но тя е слаба и не може, разбира се, да се сравни със заслепяващата светлина на нашите прожектори.