— Още! Още! — викнаха всички.
— Ще дам, ще дам тримесечната си заплата на онзи джентълмен, за да прекара един месец с мен и да види какви ги вършат свободните, независими принцове. Старият Тимберсаид — прозвище за хоноруван феодален принц — ми съсипа живота тази седмица за пари. Последната му проява беше да ми прати като рушвет една от жените си.
— Страхотно! Съгласи ли се?
— Не, ама сега ми се иска! Беше хубавичко младо същество, което се взираше в мен, за да го освободя от мизерната ужасяваща съдба на кралска проститутка. Милите нямаха нова дрешка от месец, а дъртакът искаше да си купи дрога от Калкута, солидни сребърни парапети, сребърни лампи и други дреболийки от този сорт. Опитах се да му обясня, че от двайсет години си играе с държавната хазна и сега му е време да плаща! Той не схвана.
— Но той си има наследствени богатства, които да пилее. Трябва да има минимум три милиона в бижута и пари. — каза Хумил.
— Как крал да пипа семейното съкровище! Свещениците му забраняват, освен в случай на крайна нужда. Старите Тимберсаидовци влагат поне четвърт милион депозит в кралството.
— Тогава откъде идат белите! — пита Мотрам.
— Страната! Дереджето на хората може да те разболее. Знам един таксиджия, който чака една камила да изроди и после гони майката с мили. И какво можех да направя? Не можех да накарам съдебния писар да ми даде отчет, не можех да изкопча нищо друго от командира, освен една мазна усмивка, но най-важното кото установих, че хората поне три месеца седят в пустинята говорих със стария Тимберсаид, който просто почна да реве. Беше отнесен до кралската носилка — пи бренди вместо уиски и сода вместо бира.
— Ей това има предвид Рао от Юбела. Ако и местните не могат да го траят повече, с него е свършено.
— И е едно добро дело! И така тогава ще ни трябва един канцлер-регент и настойник на принца, който да му върне властта след около десет години.
— Докато нашият млад принц, научен на всички английски пороци, ще играе на зарове и ще пръска пари както му скимне и ще прецака десетгодишната работа за има — няма единайсет месеца. Виждал съм това и преди. — каза Спуртстоф — Бих нападнал краля с лека ръка, ако съм на ваше място Лоундълс. Те така или иначе ще ви мразят при всички обстоятелства.
— Прекрасно! Само за човек, който гледа отдалече нещата, те могат да станат с лека ръка, ама не можеш да почистиш свинска кочина с перце, потопено в розова вода. Знам си козовете, но все още нищо не се е случило. И моят слуга има старо ветрило, но готви за мен. Много биха искали да го подкупят, но никога не вземам храна от добрите си приятели, както сами се наричат. Ох, ужасно изтощителна работа! Скоро ще идвам при теб Спуртстоф. Имало убийство, около твоя лагер.
— Да бе! Не мисля, че е убийство. И петнайсет умрели дневно не могат да накарат човек да застреля никого, освен себе си. И най-лошото от всичко е, че бедните дяволи гледат все към теб, че да ги върнеш на тоя свят. Господ знае, опитах всичко! Последното е чисто емпирично, но би накарало и старецът да се замисли. Изглежда ми донесоха един вече прескочил в трапа, дадох му джин и сос Уочестър с чили. То лекува, но аз лично не го препоръчвам.
— Какво може да се направи в общи линии? — пита Хумил.
— Много простичко, наистина. Хлородин, опиат, хлородин, колапс, нитрат, тухла на краката, после прегаряне. Последното е, за да се предотврати инфекцията. Черната холера, знаете! По дяволите! Но ще кажа, малкият Банси Лал, аптекаря, работи като жив дявол! Ако дойде, за награда, всичко ще оживее.
— И какви са ти шансовете, стари човече? — пита Мотрам.
— Не знам и не ми пука особено, но им пратих писмо. Какво би направил за себе си?
— Да седя под масата в палатка и да накарам една дама да я охлажда. Да си мия очите, за да не хвана офталмия, която май съм хванал вече, и да се опитам да накарам помощника си да схване, че грешка от 5 градуса не е толкова малка, колкото изглежда. Аз съм сам, знаете, и ще е така поне до края на сухия сезон.
— Хумил е щастливец! — каза Лоундълс, настанявайки се на креслото. — Има покрив над главата, превърнат на таванска стая, но все пак покрив. Вижда един влак на ден. Има бира и сода и леден джин, ако е дал Господ. Има книги, картини, изрязани от Графиките, „Идеалното общество на доставчиците Ювинс и удоволствието да ни среща всяка седмица“.
Хумил се засмя!
— Да щастливец съм, предполагам. Но Ювинс е по-щастливия.