Ето така започнах новия си живот като служител, който подрежда книгите в библиотеката. След години на усилена работа стигнах до сегашната си длъжност на помощник младши библиотекар и бях толкова доволна от това, колкото би могла да е жена в моето положение.
Знаех, че по-младите момичета в библиотеката ми се подиграват. Имитираха провинциалния ми акцент, осмиваха домашно произведените ми дрехи, особено сивото ми провиснало бельо, което веднъж показах, без да искам, на безмилостната Костанца, докато свалях зимните си боти с твърде енергично движение на краката.
Присмиваха се на страстта ми към храната, на едрата ми фигура, на преливащия ми бюст.
Най-много ме осмиваха, че нямам мъж и зад гърба ми, а понякога дори и в лицето ми, ме наричаха „стара мома" и „девственица".
Но аз не бях девствена. Знаех какво е да изпиташ любовта на мъж, въпреки усилията на мама да бъде сигурна, че не съм.
От съвсем малка мама ме заключваше нощно време, уплашена за моята добродетел в къща, пълна с мъже, а през деня държеше под око похотливия Луиджи, братята ми Леонардо, Марио, Джулиано, Джузепе и Салваторе, дори и нещастните близнаци Гуера и Паче, както и ратаите, пощальона, свещеника — отец Франческо и двамата си съпрузи — бедния татко и неговия приемник Антонио Калабрезе. Тя не вярваше на никой мъж между пубертета и старостта, защото мама познаваше мъжете и не харесваше това, което виждаше у тях.
Въпреки това, познах любовта и все още помня, десетилетия по-късно, нощта с Бартоломео, която промени живота ми завинаги.
Беше горещото лято на 1932 година, годината на загадъчния и, както някои казаха, свръхестествения дъжд от крастави жаби по склоновете на вулкана.
Мама беше направила безпрецедентната стъпка да спи една нощ извън дома. Нейната майка, моята баба Калцино, умираше от хемороиди в Адрано, което се намираше от другата страна на вулкана, а по отношение на завещанието, мама нямаше доверие на сестрите си Катерина, Ида, Рита и Лучия и на братята си Гулиелмо, Лоренцо и Пиетро.
Мама знаеше, че из цялата къща има скрити пари — в чайниците и бурканите за бисквити в кухнята, в дюшека, мазето, под стрехата, в гардероба, а природата й беше такава, че тя не можеше да седи безучастно и да позволи тя и нейното потомство да бъдат ограбени от собствените й роднини.
Освен парите, имаше бельо и мебели, които й бяха обещани, килими и кухненски пособия, дрехи и глинени съдове, както и някои предмети от сребро, които бяха останали в семейството от времето на благородническия му произход през Средновековието до днешното му, много по-скромно положение. Мама се гордееше със семейното наследство, въпреки че, за разлика от татко, не притежаваше земя. Можеше да покаже единствено няколко реликви на стара слава. Мама искаше да се знае, че се е омъжила за човек от по-долна прослойка. Тя се запъти към смъртното ложе на баба Калцино с намерението да получи всичко и да се бори за всяко нещо, дори и за това, което нямаше да получи.
Мама отпътува с каруцата, беше взела със себе си малоумния ратай Розарио, за да я защитава от бандитите, които по това време се криеха по хълмовете. Когато тръгваше от фермата, мама трябва да е почувствала някакво странно съмнение, защото поръча молитва към благословената Дева Мария, покровителка на невинните, и каза на съпруга си Антонио Калабрезе да пази девствеността на единствената й дъщеря в нейно отсъствие.
Улавяйки по лицето на безнравствения Луиджи похотлив поглед, мама го зашлеви отстрани по главата. Плесницата отекна толкова силно, че изби всички пошли мисли от главата на Луиджи и те не се върнаха дори след като мама, по милостта на светата Дева, се завърна щастливо у дома.
Въпреки това, когато нощта падна, Антонио Калабрезе забрави за обещанието си да пази девствеността ми и беше изкушен да се възползва от отсъствието на мама, като изнесе една малка бъчва грапа от избата. Заедно с доведените си синове, братята ми Луиджи, Леонардо, Марио, Джулиано, Джузепе и Салваторе, той пируваше в кухнята, докато Гуера и Паче бяха оставени без надзор.
По онова време близнаците бяха на девет и от няколко години управляваха свой собствен успешен бизнес. От ранната им възраст се смяташе, че те притежават магически сили — ясновидство, предсказания и разваляне на магии. Същите селяни, които по време на раждането им искаха тяхната кръв, сега се допитваха до близнаците все едно бяха оракули от Древността.
Влюбените ги питаха как да породят желания в избраниците си. Родителите търсеха посока как да се оправят със своенравните си деца. Наследници идваха за съвет за неумиращите си благодетели. Съпруги се допитваха за хойкащите си съпрузи.