Близнаците можеха да кажат на козаря къде точно се намира изгубилата се коза, или на фермера — местонахождението на мулето му, да предсказват дати на раждане, смърт, чума и всякакви други видове бедствия. Те можеха с безпогрешна точност да предвидят времето на изригване на вулкана и посоката, в която ще потече лавата, и за това ценно познание те искаха порядъчна сума пари.
Всъщност те вземаха за всичките си услуги скъпо и бяха по природа невероятно пестеливи. През всяко свободно време, през което не даваха консултации в стария свинарник, превърнат в тяхна приемна, те прекарваха часове в пресмятане на златото си, галеха го с любов с малките си пръсти и се усмихваха.
За своите девет години бяха натрупали голямо богатство и като странично занимание управляваха лихварския си бизнес. Натрупаха солидна печалба от нашите собствени ратаи. В деня, когато получаваха парите си, работниците се събираха в странноприемницата в Лингуаглоса, където любимата на Луиджи сервираше на бара. Там се провеждаха състезания по надпиване и хазарт и още преди нощта да е паднала, заплатите им бяха похарчени. После близнаците влизаха и даваха на ратаите достатъчно пари в брой, за да оцелеят до следващото плащане, но лихвата никога не бе по-малка от петдесет процента.
Друга тяхна инициатива беше да служат за посредник между любовници, тъй като на тях можеше да се разчита да са дискретни. Те познаваха бизнеса на всички в района, хората едновременно се страхуваха от тях и ги уважаваха, и тъй като те говореха главно на техния елементарен език, някои смятаха, че са на ръба на слабоумието.
Когато наближиха пубертета, близнаците се отдадоха преждевременно на секс като използваха част от печалбите си за финансиране на седмичните им посещения в публичния дом в Кастильоне. Именно там те се срещнаха с бъдещата си булка — но аз пак избързвам.
Близнаците действаха като посредници между всички нас по сърдечните въпроси, включително между мен и моя любим, но членовете на семейството им плащаха по същите цени, както и останалите. В крайна сметка работата си беше работа и те не можеха да си позволят да бъдат сантиментални. Фактът, че им бях повече майка, отколкото сестра, не ми осигуряваше отстъпка.
И така, близнаците предаваха съобщенията между мен и моя любим Бартоломео и независимо колко наблюдателна беше мама, тя така и не разбра.
ОСМА ГЛАВА
Вечерта, когато мама отпътува за Адрано, успях да се измъкна от фермата през приемната на Гуера и Паче и да се срещна с Бартоломео, след което двамата се отправихме на разходка по моравите под светлината на проблясващите звезди.
Предната вечер Бартоломео беше казал на близнаците да ми предадат съобщение, че много спешно трябва да се срещне с мен на следващия ден по залез слънце. Независимо колко убеждавах и придумвах близнаците, не успях да ги накарам да разкрият подробностите за тази неотложност. Чак когато им дадох сребърна монета, те разкриха, че Бартоломео не е казал нищо, а по принцип те не биха използвали ясновидските си възможности, за да кажат за какво става дума.
Едва сдържах любопитството си и цяла нощ не можах да заспя, измисляйки причини да обясня отсъствието си на следващия ден, всяка все по-неправдоподобна от предишната. На сутринта в кухнята изпаднах в пълно отчаяние, надявах се, че поне приготвянето на наденици от глиган ще могат да насърчат ума ми да бъде по-изобретателен. Представете си радостта ми, когато разбрах, че мама ще заминава за Адрано веднага след закуска и ще отсъства през нощта.
С напредването на деня изпитвах все по-голямо вълнение. Бях изпълнена с толкова много любов към Бартоломео, че се страхувах да не се пръсна, ако нещо не се случи скоро. Какво трябваше да е това нещо, не знаех, защото мама така пазеше невинността ми, че на седемнайсет години все още не знаех откъде излизат бебетата и мислех, че менструацията е месечната последица от яденето на твърде много артишок.
Докато се разхождахме с Бартоломео, бях обзета от чувство на триумф, че съм надхитрила мама, която точно в този момент спореше за пухените завивки със сестрите си в Ардано; спомням си обаче, че почувствах и, че съм сгрешила, защото знаех, че прекрачвам границата към неизвестното. Бях щастлива, но бях и уплашена, че съм тук.
Двамата вървяхме през маслиновите горички и навътре в долината отвъд границите на нашата ферма. Бяхме се прегърнали през кръста. Във въздуха край нас се носеше очакване, което беше почти осезаемо. Тежката му миризма беше разпозната от пастира Лучано, край когото минахме докато той се грижеше за стадото си на пасището, и който, същата вечер в леглото заяви на жена си, че Изабела Калабрезе ще плати висока цена за посещението си в Адрано въпреки финото ленено бельо и съдовете за готвене, с които щеше да натовари каруцата си и да се върне в Кастильоне.