Изведнъж почувствах най-неочакваната болка в тайното място между краката ми. Изгаряща болка, която ме опари като горещ ръжен. Тогава не знаех какво означава, но, да, всъщност Бартоломео правеше усилие да проникне в мен.
Изкрещях силно, но той покри устата ми с неговата и аз вече изобщо не можех да дишам. Напразно се опитвах да се измъкна изпод него, да се освободя от бруталното и настоятелно нещо, което ме разкъсваше от болка и сигурно щеше да ме убие.
В момента, в който смятах, че умирам, Бартоломео направи още един, прорязващ ме като трион, напън и после изведнъж се отпусна неподвижен, борейки се да си поеме дъх и притиснал толкова силно гръдния ми кош, че аз почти се задуших.
— Съжалявам, че те болеше, Роза — каза Бартоломео, когато най-сетне успя да си поеме дъх. — Първия път винаги боли. След това е много по-лесно.
Точно в този момент бях абсолютно сигурна, че втори път няма да има.
— Не те ли болеше, Бартоломео? — попитах го.
— О, не — отвърна той. — Изпитвам чувство на огромно облекчение, когато се освобождавам. Всичките ми неприятности изглеждат толкова незначителни и се чувствам свободен като птичка, която лети над океана, или като перо, което се носи по въздушното течение.
Изобщо не можех да разбера как е възможно това, но мислите ми бяха прекъснати от откритието, че от вътрешната страна бедрата ми са целите в кръв.
— Убил си ме, Бартоломео — заплаках жално, показвайки кървавите петна.
— Не, Роза, не съм те убил. Нормално е момичето да прокърви първия път. Сигурно знаеш това?
— Знам, че не съм яла артишок от дълго време — отговорих намусено.
Бартоломео ми се усмихна снизходително сякаш съм глупачка, изчисти ме и каза:
— Роза, има много неща, които трябва да ти обясня, неща, които майка ти би трябвало да ти е казала. Ще ти кажа всичко, когато се съберем отново.
— Чудесно — отвърнах аз, с огромно облекчение, че няма да умра и притисната до врата на Бартоломео, го обсипах с целувки.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Отче, прости ми, съгреших — признах, коленичила в изповедалнята.
— Какъв е грехът ти, дете мое? — попита отец Франческо зад решетката.
Замълчах, преди да отговоря, опитвах се да намеря верните думи. Изпитвах силно чувство на срам и осъзнах, че светът внезапно се е променил и никога повече няма да е същият. Вече не бях момичето от вчера; всичко беше незабележимо, но въпреки това съвсем различно.
Беше много късно, когато оставих Бартоломео на горните пасища. Беше останал твърде дълго. Трябваше да тръгне по-рано, но беше толкова трудно да се разделим. Всеки път, в който тръгваше за дългото си пътуване, той се обръщаше и тичаше обратно за последна целувка, после за още една и още една. Със сълзи в очите го изпратих с поглед, докато се загуби в тъмнината, а после се прибрах през портата във фермата и се промъкнах по стълбите в кухнята.
Не можех да се освободя от чувството за безпокойство и дори утехата да приготвя пържени зеленчуци не ме успокои. Нещо не беше наред, щом храната ми не можеше да ме успокои.
Отидох на пръсти до стаята си и се наплисках с вода, и когато видях отражението си в огледалото над мивката, ми се стори, че лицето ми се е променило; изглеждах някакси по-голяма и сякаш не бях аз. Свалих изцапаните с пръст дрехи. Още можех да почувствам аромата на Бартоломео върху кожата си, топла и деликатна миризма на втасващо овче кисело мляко, ечемик и пушек от изгоряло дърво, която не исках да отмия.
Миризмата, която се долавяше между краката ми все още, беше силна, мускусна, солена и натрапчива. Знаех как острото обоняние на мама ще се насочи веднага към тези необичайни миризми щом влезеше в кухнята на следващата сутрин, затова с голяма мъка в сърцето ги премахнах с гъбата си за баня, скрих долното си бельо с моите други тайни малки съкровища в една дупка под разкована дъска на пода. Така мама нямаше да забележи как миришат и да види воднистите кървави петна, когато подрежда прането.
Лежах и се опитвах да заспя, но вместо това се мятах и обръщах и не можех да се успокоя. В съзнанието ми оживяваше всеки момент от миналата вечер и аз започнах да изпитвам вина за случилото се между мен и Бартоломео. Страхувах се от завръщането на мама у дома. Имах чувството, че ще ме погледне с черните си очи и неясно как ще разбере какво се е случило в нейно отсъствие. След това щях да имам неприятности, знаех си.