София спря погледа си на бялата слънчева светлина, която си проправяше път през малкия процеп на капаците и прорязваше плътната тъмнина в стаята, като образуваше горящо петно на тавана.
Самотна муха летеше като в правоъгълник в средата на стаята под лампата. Следваше една и съща траектория отново и отново.
Никой не знаеше, че София обича Бартоломео, още откакто двамата бяха ходили на сватбата на Франко, братовчед на София, когато тя беше на дванайсет. Помнеше този ден много ясно. Беше наблюдавала Бартоломео, докато той седеше срамежливо в ъгъла на черковния двор, докато правеха снимки: булката и младоженецът, булката и младоженецът със семейството на булката и на младоженеца и накрая обща снимка с около триста души, две кучета и коза.
На пясъка лежеше умрял гущер и Бартоломео го побутваше с пръстите на краката си, докато чакаше големите да приключат разговора си. Процесия от далечни роднини разрошваше косата му и го пощипваше по бузите.
Не мога да кажа със сигурност какво у Бартоломео го бележеше като обект на такава силна страст, когато беше момче, но докато София го гледаше как си играе с мъртвия гущер, се влюби в него и от този момент нататък тя го обичаше безмълвно, но от цялото си сърце, до края на живота си.
София беше виждала Бартоломео рядко — на сватби, погребения и фестивали, но нито веднъж не беше продумала и дума с него. Записаното в дневника й от този период отразява момичешката й страст към момчето, чиято смърт тя щеше да причини случайно и непреднамерено.
Когато беше на седемнайсет години, баща й, господин Фредо, и предложи да се сгоди за Бартоломео и София реши, че мечтите й се сбъдват. Любовта, която бе изпитвала тайно толкова дълго време, накрая донесе плодовете си.
Нощта преди трагедията, докато се приготвяше за годежа в къщата на Соньо, София не можеше да повярва на късмета си. Докато оправяше тоалета си, тя намери време за да отключи малкото ковчеже със съкровища, момичешките реликви на петгодишния копнеж. Вилицата, с която Бартоломео беше ял на сватбата, където го видя за пръв път; розата, увяхнала и изсушена, която той беше хвърлил със собствената си ръка на гроба на господин Вито Барзини година по-късно; костилка от маслина, която бе изплюл на друга сватба; копче от ризата му; използвана хартиена салфетка; един косъм, който тя бе откраднала тайно от яката на палтото му на Фестивала на светлината година по-рано.
София изсипа малките си съкровища със същото чувство на благоговение, което бе изпитвала към тях в миналото, когато Бартоломео беше за нея непостижима мечта. Сега щеше да стане негова съпруга, а тази вечер щеше да го види, да говори с него за пръв път, ако беше достатъчно смела да продума, и може би дори ще получи целувка от него.
София усети слабост само при мисълта за цялото щастие, което я очакваше. Представи си се в черквата как дава сватбените обети, Бартоломео повдига булото й и стаява дъх от красотата й. Представи си първата брачна нощ, когато той ще свали булчинската й рокля и ще я притегли към себе си. Щеше да се изчерви, като девственица на смелия намек на насъбралата се група да прави серенада под прозореца й. Представи си раждането на първото им дете, момче, което щеше да нарече Бартоломео, на баща му. Никое друго дете не би било обичано толкова.
Понякога е по-добре желанията ни да не се сбъдват. Мечтите ни трябва да си останат мечти за наше собствено добро. На молитвите ни откликва само всемогъщия Бог.
Когато получим онова, което най-много искаме, това е сигурен знак, че неприятностите ни ще започнат насериозно.
Майката на София, госпожа Тереза, поглади златните коси на дъщеря си и сложи одеколон на слепоочията и на китките, както на себе си, така и на дъщеря си. Докато малката София ридаеше, госпожа Тереза изрази болката си като изви вежди и стисна устни. Би искала да облекчи страданието на дъщеря си, но не можеше.
След известна пауза София пак започна да вие, стискаше се здраво и се мяташе напред-назад на леглото. Госпожа Тереза издаде слаб неодобрителен звук, удържайки езика си зад скъпите си зъби и вдигна очи към иконата на Богородица, която висеше на стената над леглото. Богородица също люлееше дете в ръцете си.
— Тихо, тихо, дете мое — промърмори госпожа Тереза с успокояващ глас, издавайки звук от шумоляща коприна. — Избърши сълзите си. Знаеш, че няма друг начин. Бартоломео посрами нас и своето семейство. Баща му направи единственото нещо, което можеше да направи като човек на честта; и ако не беше го направил, това дело щеше да се падне на скъпия ти баща и на братята ти. Не забравяй, че докато ние като глупаци чакахме в къщата и носехме подаръци за годежа ви, твоят скъпоценен Бартоломео е лежал в ръцете на онази груба селянка. Като знаеш това, като знаеш, че те е отхвърлил като жена и е презрял връзката с нашето семейство, засипвайки ни с безчестие, като знаеш всичко това, можеш ли да откриеш още любов към него в сърцето си?