Около тринайсетата си година, започнахме да се държим за ръце и, когато никой не беше наоколо, разменяхме невинни целувки.
Нищо не оставаше незабелязано от мама и тя категорично не одобряваше нашето юношеско ухажване най-вече заради правото на първородство на Бартоломео. Той беше един от Соньо, а както всички в района знаеха, Соньо бяха мъже на честта. Те бяха мафията.
Мама, подобно на мнозина други, живееше в страх от мафията през целия си живот. Приказките, които беше слушала в скута на майка си, бяха за смъртоносни подвизи на мъже на честта и тъй като мама приемаше всичко буквално, в главата й измислиците се смесиха с реалността. Ако Бартоломео беше част от друго семейство, мама щеше да посети родителите му и да им нареди да държат сина си далече от дъщеря й. В този случай обаче моята вечно контролираща майка беше изплашена и безпомощна.
Единственото, което тя можеше да направи, беше да ме предупреди за опасностите, а аз, разбира се, не давах и пет пари за това. Бартоломео с нищо не показваше, че е като баща си; той беше нежно момче, вежлив и любезен. Но мама, която не вярваше на никого, беше убедена, че неговата любезност е удобно прикритие за сприхав и зъл характер. Тя беше убедена, че Бартоломео е способен на изнудване, грабителство и дори убийство.
Мама беше преживяла много вендети, някои от които бяха оставили цели семейства в района без нито един син, който да продължи рода. Тя се страхуваше нейната малка Роза да се движи в такава компания и правеше всичко възможно да обезкуражи тази близост.
Госпожа Еванджелина Соньо пък усещаше с майчинската си интуиция, че синът й ме харесва. Тя знаеше също така, че съпругът й планира изгоден брак за Бартоломео, когато той наближи двадесет и първата си годишнина. Знаеше, че господин Умберто иска да го ожени за госпожица София Бачи, за да циментира съюза с баща й, господин Фредо Бачи, другия господар на източния клон на мафията.
Госпожа Еванджелина знаеше също, че съпругът й няма да се откаже от целта си заради това, че синът му обича друго момиче, при това селянка. Тя познаваше много добре желязната решителност на съпруга си нещата да се случват така, както той е решил, и ужасния му характер, ако волята му бъдеше предизвикана.
Ако Бартоломео бе наследил нещо от баща си, това беше именно неговата упоритост и силна воля. Госпожа Еванджелина имаше пълни основания да се страхува от последиците от неизбежния конфликт между бащата и сина и се молеше на Девата за застъпничество.
Онази вечер господин Умберто Соньо беше необичайно весел. Беше сключил сделка, която поставяше всеки договор за пътища в източната част на острова под негов контрол. До тази сделка се беше стигнало след дълги и изкусни преговори и същия ден последната пречка, поставена от упорития господин Микеле Качокавало, беше отстранена след умело подхвърляне на взрив пред дома му.
Господин Умберто, размекнал се в еднаква степен от успеха и солидното количество грапа, събра семейството около себе си в салона: съпругата му, госпожа Еванджелина, и петте му дъщери Джиневра, Перла, Маргарита, Лучия и Ана. Повика Бартоломео до себе си, прегърна го и го целуна по двете бузи. Поставил ръка на раменете на Бартоломео, той се обърна към съпругата и дъщерите си и съобщи:
— Скъпи мои, имам добри новини за вас. Моят син, моят единствен син Бартоломео, ще се ожени.
Госпожа Еванджелина и дъщерите й пребледняха, съзнавайки какво разочарование ще причини тази вест. Само Бартоломео запази присъствие на духа.
Господин Умберто плесна Бартоломео по гърба и се усмихна широко.
— Е, какво ви става на всичките? Никой ли не се интересува коя е булката? Ще ви кажа. Това е госпожица София Бачи, дъщеря на моя скъп приятел господин Фредо Бачи. Ще е добър брак, ще свърже нашето семейство с друг древен род от la famiglia. Утре вечер семейство Бачи ще дойде тук, за да отпразнуваме годежа. Жено, извади най-доброто вино и храна, които имаме. Ще забавляваме царски нашите нови роднини.
После господин Умберто беше повикан по делова работа. Семейството му остана притихнало и вцепенено.
— Какво ще правиш, синко? — попита госпожа Еванджелина, щом съпругът й излезе от стаята.
— Нищо няма да правя, мамо. Не мога да се оженя за това момиче.