— Но, Бартоломео, ти нямаш избор. Баща ти изрази своята воля. Не може да не му се подчиниш. Знаеш го.
— Налага се, мамо. Не мога да се оженя за някого, когото не обичам. Това ще донесе нещастие на момичето, на мен и на останалите. — той млъкна, за да помисли. — Ще замина някъде надалече. Да, ще замина при вуйчо Генко в Чикаго, той ще ми помогне, а ти трябва да обясниш на татко, след като замина. Трябва да намериш пари за пътя и да ми сложиш малко дрехи в една чанта. Ще тръгна утре, след като се стъмни.
— А какво ще стане утре вечер, Бартоломео, когато семейство Бачи дойдат?
— Мамо, направи както казва татко. Приготви всичко, което той пожелае. Не позволявай с поведението си да разкриеш пред него, че нещо не е наред. Докато ги забавляваш тук, аз ще избягам.
И така, Бартоломео се запъти да ми изпрати съобщение чрез близнаците, докато в същото време майка му и сестрите му притеснени подеха приготовленията за отпразнуването на годежа, който нямаше никога да се случи.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вечерта на празненството започна весело. Най-доброто вино беше сервирано в кристални чаши, а момичетата едно след друго показаха таланта си на пианото.
Бащите, седнали на кресла с високи облегалки до прозореца, говореха тихо за бизнес, пиеха грапа и пушеха пури. Майките си разменяха весели случки за децата си и разгледаха много албуми със снимки. Край пианото момчетата на Бачи флиртуваха с момичетата на Соньо. Госпожица София не откъсваше очи от вратата в очакване на своя любим. Беше чакала толкова дълго време и сега ставаше още по-нетърпелива.
Когато горещите закуски изстинаха и изсъхнаха, Бартоломео още не се беше появил. Усмивките ставаха все по-изкуствени, а разговорът все по-напрегнат и неловък.
Безпокойството на госпожа Еванджелина нарастваше все повече и при всеки звук тя уверяваше присъстващите, че Бартоломео най-сетне е дошъл, въпреки че със сърцето си се надяваше синът й да е на километри от дома.
Накрая, след като минаха повече от два часа, господин Бачи се изправи в цял ръст, който не беше по-голям от на муле, и кимна леко на съпругата, синовете си и вече хлипащата си дъщеря и напусна ядосан къщата.
Господин Умберто последва господин Фредо в двора и докато госпожата и дъщеря й се качваха във файнова, господин Умберто промърмори:
— Повярвайте ми, господин Фредо, Бартоломео ще си плати за безчестието, което донесе на вашия и на моя дом.
— Не се съмнявам в това, господин Умберто, — отвърна тихо господин Фредо. — Защото, ако баща му не му даде урок за грешната постъпка, моите синове ще получат необходимите инструкции.
При тези думи господин Фредо се качи във файтона, който се изгуби бързо по каменната настилка в тишината на града, приготвил се за спокоен сън.
Тишината обгърна и къщата на Соньо. Госпожа Еванджелина и дъщерите й плачеха тихо в стаите си, а господин Умберто чакаше новини. Ходеше напред-назад из салона, който само часове преди това изглеждаше толкова пълен и празничен. В ръката си държеше нож и изпробваше остротата му с палеца си.
Най-сетне на вратата се появи неясен силует и прекъсна зловещия звук от отмерените стъпки на господин Умберто. Беше един от неговите хора, Барезе.
— Намерен е, господин Умберто — прошепна Барезе. — Бил е с онова момиче, на семейство Фиоре. Сега отива към площада. Пироне го следи. Може би ще се опита да хване последния автобус и да напусне града. Искате ли аз да се оправя с него?
Господин Умберто присви очи и вдигна ножа си, за да покаже, че той самият ще свърши работата. Излязоха заедно от къщата, внимателно затвориха вратата зад себе си.
Господин Умберто и съучастникът му прекосиха града бързо до площад „Свети Антонио" и се скриха в сенките край автобусната спирка в очакване Бартоломео да се появи. Боботещият мотор на приближаващия автобус беше единственият звук, който се чуваше. Караше го един от хилядите братовчеди на Барезе. Когато настъпеше моментът, той нямаше да види нищо. Беше се разчуло и нямаше други пътници, които да чакат на автобусната спирка. Никой в Кастильоне не искаше да рискува да разстрои господин Умберто. Онези, които трябваше да пътуват, отложиха пътуването си за следващия ден.
Изведнъж Бартоломео се появи, тичаше с лекота откъм площад „Лаура". Оглеждаше се във всички посоки, особено в тъмното, за да открие признаците на опасността. Знаеше, че баща му и неговите хора ще го преследват. Изглежда обаче никой не го следеше. Трябваше да изчезне бързо, преди да са го открили. Искаше да избяга по-рано, докато баща му все още забавляваше семейство Бачи, но времето някак изтече и той закъсня. Надяваше се да не е твърде късно.