Беше облечен в страхотен ленен костюм и скъпи кафяви спортни обувки, гладки и лъскави като топящ се сладолед. Миришеше на вкусна смес от фин одеколон и бренди. Нещо отвътре в мен се надигна.
Само с един преднамерено бавен и всепоглъщащ поглед той ме превзе незабавно. Познаваше жените и инстинктивно ги категоризираше. Каза ми по-късно, че моята старомодна външност не могла да скрие от него дълбоко чувствената ми природа. Малко пресъхнала, може би като коритото на реката през лятото, но не и безнадеждно.
— Добро утро, signorina — каза той на италиански, който щеше да е безупречен, ако не беше английския акцент. — Казаха ми, че вие съхранявате ръкописите.
— Така е, господине.
— Позволете ми да се представя, аз съм Рандолф Хънт. Учен съм, госпожице, и пиша книга за кулинарните стилове в различните региони на красивия остров. В момента изследвам как гърците, финикийците, римляните, арабите, норманите и испанците са повлияли сицилианската кухня. Разбрах, че съхранявате тук, във вашите архиви, древни ръкописи на Митайкос[7], Архестрат[8], Дионисий и други, които проследяват историята на готварството на острова след пети век преди Христа.
— Да, господине. Централната библиотека е горда, че притежава всички тези материали, и дори повече. Това е много рядка и ценна колекция.
— Може ли да ги видя, госпожице? Те ще бъдат много ценни за работата ми.
— Имате ли разрешително?
— Разрешително?
— Да, господине. Разрешително от Дирекцията по културология.
— Никой не ми е казвал за разрешително, госпожице.
— Ако нямате необходимото разрешително, господине, опасявам се, че не мога да ви помогна, — казах аз, обърнах се и се насочих към стълбите за мазето.
— Как мога да получа това разрешително, госпожице?
— От Дирекцията към Министерството на културата, господине. Приятен ден.
— Приятен ден, госпожице. Много благодаря за помощта ви.
Англичанина хвърли последен поглед към мен, от който ме обля пот, и тръгна. Преди да стигне до въртящата се врата на входа, той внезапно се обърна и се върна отново.
— Госпожице?
— Да, господине?
— Не можете да си представите колко много желая да правя любов с вас в този момент.
Пламнала, побягнах надолу по витата стълба към мазето, преследвана от смеха на Костанца. За нула време тя разказа на всичките свои колеги, портиера, студентите, редовните читатели, и дори на пощальона и млекаря за скандалния разговор, подходящо доукрасен, между госпожица Фиоре и безсрамния чужденец.
Същата нощ не можах да заспя, което за мен е най-необичайно. В три часа бях в моята малка кухня и приготвях formaggio all'Argentieara, сирене по аржентински. Запържих парчета парено сирене „Качиокавало"[9]с чесън, докато не започнаха да се разтопяват и ги поръсих с винен оцет и пресен риган, преди да ги натрупам върху дебела филия селски хляб. Цялата улица се събуди от разкошния аромат на топено сирене и чесън, който се носеше от моята кухня. Ревнаха огладнели деца, виеха кучета, съпрузи поискаха съпругите им да приготвят същото ядене и ги заплашиха, че в противен случай ще дойдат при мен. В отговор съпругите проклеха мен и моите кулинарни умения и настояха да им бъде разрешено да поспят.
Моят папагал, Челесте, беше най-разстроен от тази ненавременна суматоха и изрази недоволството си с поредица от приглушени крясъци, писъци и стъргане, така че го чувах под покритата му клетка.
От тази какофония не бяха събудени само кривогледият бакалин и съпругата му, двамата над сто години, просто, защото не бяха заспивали. За последните осемдесет години беше традиция да правят любов във вторник вечерта и този вторник вечер не правеше изключение.
Когато постави зъбите си в чашата до съпруга си, баба Фрола отбеляза:
— Може да си сигурен, bello, любими, че нашата Роза си е наумила нещо, защото нито веднъж за двадесет и пет години, откакто се премести, тя никога не е пожелавала да приготви сирене по аржентински в три часа сутринта.
Преди да изпадне в сладък оргазмен сън, добрата дама си каза наум, че първото нещо, което трябва да разбере сутринта, е каква е причината за моите неприятности.
Само че и готвенето не можа да намали напрежението ми. Върнах се в леглото, но там за петдесети път отново ме връхлетя спомена за сцената между мен и Англичанина. Горещата руменина не напускаше бузите ми. Отворих прозореца. Изгарях в треска, която не можа да бъде потушена дори и от хладната априлска нощ. Когато най-накрая заспах на разсъмване, ме измъчваха странни сънища, от които се събудих изпотена, с пресъхнала уста и задъхана.
7
Mitaecus, готвач и автор на първата готварска книга в света, живял през 5 в. пр. Хр. — Бел. ред.
8
Archestratus, грък, живял около 350 г. пр. Хр. на о. Сицилия. Смятан за първия гастроном заради описанията на храната и съветите за поднасянето й — Бел. ред.
9
Сирене с гладка и тънка кора и с цвят на слонова кост, то е гладко с малки дупчици. Има сладък, маслен, леко кисел вкус, с нотки на ферментирали плодове и мляко — Бел. ред.