В първия сън пазарувах на пазара преди работа, както обикновено, само че бях напълно гола и изложена на носещите се с противна слава търговци с техните похотливи забележки и хихикането на домакините. Напразно се опитвах да се прикрия с кошницата си за пазаруване, когато хукнах от площад „Свети Доминик" надолу по улица „Бандиера".
Камъчетата от настилката се врязваха в стъпалата ми при всяка стъпка, а щедрата ми плът се полюшваше и тресеше.
В края на улица „Бандиера" стоеше фигура. Когато се приближих задъхана и препъваща се, видях, че това е Англичанина. Той ме наблюдаваше със своя проницателен поглед, но колкото и да се опитвах, не можех да вдигна босите си крака от каменната настилка, където се бяха вкоренили. Стоях замръзнала като статуя, когато Англичанина се приближи към мен. Дойде толкова близо, че можех да усетя аромата му: дискретна, но сломяваща миризма на мъж.
Англичанина се спря малко, преди да докосне гърдите ми с тялото си. Беше толкова близо, че въздухът, запълнил малкото пространство, където се бях спряла, се насити до краен предел с остриета и бодли.
Спомням си, че се мъчех да се измъкна от задушаващите пластове на съня, за да се събудя от кошмара си подобно на мумия, която се опитва да се освободи от своите превръзки. Когато най-сетне отворих очите си, представете си моя ужас да открия, че Англичанина стои в края на леглото ми — небрежно и съвсем гол.
Писъкът пресуши гърлото ми. Мълчание изпълни стаята. Англичанина подсмръкна по неговия аристократичен начин, при което изви горната си устна и пожълтелите му зъби просветнаха в полумрака.
Той повдигна края на завивките и се пъхна под тях. Изведнъж леглото се разтегна и стана дълго колкото улицата отвън, а аз не откъсвах очи от издутината на завивките, под които Англичанина се придвижваше по-близо и по-близо.
Приближаваше се бавно, но сигурно, без да спира. Исках най-после да ме достигне, за да изчезнат страхът и напрежението.
Не ми оставаше нищо друго, освен да го чакам. Трябваше да се насиля да дишам.
Най-сетне достигна краката ми. Устни, трябва да бяха устни, влажни и топли, обвиха един от пръстите на краката ми и започнаха да го смучат. Нещо наподобяващо стрела от арбалет прободе вените на крака ми и избухна в дъжд от падащи звезди в отдавна заспалите дълбини на слабините ми.
Устните се местеха и играеха в пространствата между пръстите на краката ми, по нежната кожа, а след това се придвижваха към друг пръст.
Сега езикът пърхаше по стъпалата на краката ми, редувайки левия и десния, докато аз се гърчех от гъдел и напразно се опитвах да се изплъзна.
После ме сграбчиха ръцете. Хладни и сухи. Малки и с маникюр.
Галеха стъпалата ми с ритмични движения, а след това се преместиха нагоре, преминаха по глезените и прасците с толкова леко докосване, че не ми оставаше друго, освен да мъркам като огромна котка.
Ръцете погалиха коленете ми и се преместиха отново нагоре към вътрешната част на бедрата ми, повдигнаха нощницата и разтвориха краката ми. Изпъшках. Ръцете галеха бедрата ми като шепот, като светлина, както пухкав крем.
След това пръстите започнаха да работят. Усещах възглавничката на върха на пръста да ме докосва прилежно, едва-едва, с върха на нокътя чертаеха надолу и нагоре, нагоре и надолу, по вътрешната страна на бедрата ми. Бях загубила дори желание да се съпротивлявам. Копнеех единствено това мъчение никога да не свършва.
Нежните пръсти се отклониха към тайното място между краката ми, разделяха коприненото окосмяване и галеха гънките на плътта. Стоновете ми станаха по-силни и по-силни, по-бързи и по-дълбоки, и по-тежки. Вълшебните пръсти изучаваха, притискаха и трепкаха. Стоновете растяха и растяха по обем и сила, докато не изпълниха жилищната кооперация и не събудиха живеещите в нея за втори път тази нощ.
После на входната врата се чу яростно чукане, което влезе в прекрасния ми сън и ме откъсна най-неохотно от него.
Папагалът отговори на чукането с перфектна имитация на кучешки лай.
На вратата беше баба Фрола, дребната бакалка, само по нощница. Беше скръстила ръце на изсъхналите си гърди и преценяващите й очи проблясваха.
— А сега, Роза — зафъфлиха венците й, защото не бе имала време да сложи зъбите си, — в името на Светата Дева, покровителката на невинния сън, какво става тук тази нощ?