Денят се проточи. Единственото, което исках, беше да се уединя в моя малък апартамент на „Уличка Бруньо" и да заключа вратата зад себе си.
Това обаче, беше невъзможно. Госпожа Мария Фрола ме проследи, докато се качвах нагоре по стълбите, и ме последва вътре да ме огледа внимателно с нейния проницателен поглед. Мопсът й, Неро, ме гледаше дяволито — и неговият сън бил нарушен.
— Става дума за мъж, Роза, нали така? — попита тя властно. — Знаех си, че трябва да е мъж. Казах снощи на съпруга си: „Това е мъж. Само мъж може да накара нашата Роза да се държи така." Госпожа Прецо дойде в магазина тази сутрин за кафето си — сто грама от най-добрата смес, както обикновено, и тя ми също ми каза: „Госпожа Фрола, в случая има мъж — трябва да има" и, разбира се, е права. Макар че, в интерес на истината, Кинто Кавало, златарят от номер седем, с работилницата на улица „д'0ро" — сто грама рикота, сто грама прошуто, един голям шоколад, един хляб, постоянен като часовник в делничен ден — сутрин около осем, смята, че това може да е Промяната. Нещо подобно се е случило с негова леля някъде на запад, в Трапани или Марсала. Или беше братовчедка? Или беше на изток? Както и да е, когато промяната в нея настъпила, тя извършила нещо ужасно. Цяла нощ. Не могла да спи. Блъскането и тряскането в кухнята, било достатъчно шумно, за да възкреси мъртвите. Странни сънища. Трескави погледи. „Това е менопауза, — каза той, — готов съм да се обзаложа." Казах на съпруга си: „Със сигурност това са хормони от един или друг вид…"
— Бабо Фрола, моля… — прекъснах я аз и зарових глава в ръцете си от срам.
— Няма моля за това — продължи столетницата на пълни обороти. — Ти живееш при мен от двадесет и пет години. Дойде тук едно заспало момиче, зелено като трева, в големия град. Имах моите съмнения като те видях застанала от другата страна на моя тезгях с малката чанта и твоя папагал…
— Хубав папагал, хубав папагал — обади се Челесте и напомни за присъствието си.
— … да искаш стая. Все пак те приех въпреки всичко и никога не съм имала проблеми с теб до момента. Това означава до снощи. Първо, сиренето по аржентински, което си приготвяла в същата тази кухня в три часа тази сутрин. За щастие това не събуди съпруга ми и мен. — В този момент проницателните й очи проблеснаха. — Но въпреки това имах оплаквания от наемателите.
Беше причинило всякакви неприятности. А след това имаше и шум. Най-странни стенания и въздишки, писъци и крясъци, достатъчно силни да вдигнат, да разбудят целия квартал; недопустимо за неомъжена жена. Тогава и папагалът се присъедини.
— Папагал, папагал, папагал — изкряка Челесте.
— Достатъчно шум, за да възкреси мъртвите. И когато се събудих, нямаше никакво обяснение за това. Сега, моето момиче, аз трябва да знам какво става. Замесен ли е мъж в това или е нещо друго?
— Няма мъж, бабо — казах, отмествайки поглед.
— Тогава какво е?
— Ох, не знам. Не знам какво е. Просто не съм на себе си напоследък. Работя много и предполагам, че…
— Е, каквото и да е, ще трябва да спре, казвам ти това сега, защото притеснява наемателите, не мога да го понеса, Роза, казвам ти, просто не мога.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Баба бърбори дълго време, любопитстваше и спекулираше с причината за моето неразположение. Когато най-накрая тръгна, седнах до отворения прозорец и се загледах в тъмния град, осветен от премигващи светлини.
Той беше някъде там. Под същата луна, под същите звезди. Можех почти да го усетя. Защо оказваше такова въздействие върху мен? Питала съм се хиляди пъти. Приключила бях с глупавите мисли за любовта преди много години. Бях смачкала сърцето си като скилидка чесън в хаванче, стрита на сух прах, изтекла като пясък през пясъчен часовник, подобно годините на моята младост, докато не остана нищо. Или поне така си мислех. Какво се беше загнездило сега така дълбоко в мен, какво ме възбуждаше така силно, както клоните на пролетните дървета се обсипват за една нощ със свежи розови листенца?
С какво ми повлия Англичанина? Бях го виждала само два пъти и то за кратко. Не беше привлекателен, поне не в традиционния смисъл на думата, а дори и да беше, бях имунизирана към такива неща. Не бях влюбена в него. Това не беше възможно. Бях неспособна на любов. Може би това нямаше никаква връзка с него. Може би чувството ми на копнеж просто съвпадна с появата му в библиотеката.
Къде беше?
Какво правеше?