Набързо пригладих косата си назад, оправих костюма си и отключих вратата.
Когато я отворих, Англичанина пристъпи, препречи пътя ми, така че да не мога да избягам. Гледахме се един друг. Исках очите ми да скрият тайните ми от него, но вече беше твърде късно за това. Неговият разкошен мъжки аромат ме завладя и изпитах слабост. Върхът на носа му ме докосна за миг, като предизвика тръпка, която се плъзна по пръстите на ръцете ми, по краката ми чак до краищата на косата ми. Дъхът му беше дълбок и тежък. Знаех, че ме диша, вдишва ме дълбоко навътре в себе си. Погледнах към устните му — влажни, меки, свити. Стана ми ужасно горещо, изпотих се и ми се повдигна. Имах чувството, че съм на път да изгубя съзнание.
Спънах се и се опрях на него. Той ме хвана и ме задържа здраво в ръцете си, по-здраво, може би, отколкото беше необходимо.
— Въздух — задушавах се. — Не мога да дишам. Имам нужда от въздух.
Англичанина ме изтегли от тоалетната на по-широко място в долната галерия, където ме положи нежно на пода. Бързо се качи върху мен и започна да разкопчава блузата ми.
В този момент влезе директорът. Не можеше да повярва на очите си, когато видя целомъдрената госпожица Фиоре просната с разперени ръце на пода възседната от непознат мъж и с разтворена блуза. Устата му се отвори, аха да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото му. Англичанина се обърна при звука от директорското пелтечене.
— Няма нужда от помощ, господине. Ситуацията е под контрол.
— Какво правите с моята библиотекарка, господине? — поиска да знае директорът, след като си възвърна самообладанието. — Госпожице Фиоре, добре ли сте?
Гласът на директора ме събуди.
— Ох, господин Бандиера, трябва да съм припаднала. Нищо ми няма. Моля, помогнете ми да се изправя на крака.
Неохотно Англичанина напусна позицията си и се изправи.
— Да повикам ли някоя от другите дами, госпожице? — попита директорът, все още оглеждайки Англичанина с подозрение.
— Не, моля ви, господине, недейте. Добре съм. Тъкмо се канех да покажа ръкописите на този господин. Той е учен. От Англия. Има разрешително.
— Много добре, госпожице, продължавайте, ако сте сигурна, че вече сте добре — каза директорът с нервен глас, прекоси стаята и се качи по витата стълба. Мога да кажа, че перспективите за бъдещия ми напредък в библиотеката бяха значително съкратени след тази сцена. Директорът не обичаше изненадите.
— Най-сетне, госпожице, сме сами — прошепна Англичанина в ухото ми. — Сега, моля, моля — добави той умоляващо, — покажете ми това, с което аз отдавна копнея да нахраня очите си. Не, госпожице, не това, все още не, — виждайки пръстите ми несъзнателно да разкопчават останалите копчета на блузата. — Не, това по-късно. Първо ми покажете ръкописите.
Несигурно го поведох през наподобяващия пещера сутерен до заключената стая, където ръкописите се съхраняваха в стари дъбови шкафове, специално изработени да ги приютят. Отключих вратата с ключ, който висеше на синджир около кръста ми и включих специалните приглушени светлини, които са безвредни за ценното съдържание.
Внимателно извадих от шкафовете ръкописите на Архестрат, Атеней[10] и Апиций[11] и ги поставих пред Англичанина, който едва сдържаше вълнението си. Оставих го да ги разглежда, изгубен в света на древните гастрономи и изумителните пиршества, а аз се върнах при моите папки и подострени моливи във външния офис.
В края на деня Англичанина все още не се беше излязъл от стаята. Докато Крочифисо заключваше различните галерии, влязох в стаята и открих Англичанина все още погълнат да си води подробни бележки по ръкописите, изписани с калиграфски почерк.
— Господине, работното време на библиотеката приключи — промърморих аз. — Минава седем часът. Трябва да ви помоля да завършите това, което правите, така че да мога да върна на място ръкописите.
— Моля, още миг, красива госпожице, на практика завърших. Само още няколко минути.
Седнах и зачаках. След малко Англичанина затвори последния екземпляр и раздвижи ръцете, шията и раменете си.
— Госпожице. Свърши се. Завърших работата си по ръкописите. Днес приключих много важна част от работата.
Внимателно върнах ръкописите в съответните шкафове, а Англичанина си събра нещата и ги постави в малка раница. Докато заключвах шкафовете, той дойде много близо зад мен и зарови лице отзад на шията ми, като издаваше звуци на малко, хленчещо животно.
— Ах, госпожице. Беше дълъг и труден ден за бедния Англичанин. Няма ли да го утешите малко?
10
Athenaus — гръцки оратор и граматик, живял през 3 в. пр. Хр. по времето на Марк Аврелий. Автор на Deipnosophistae, което би могло да се преведе като „Философски размисли по време на вечеря". Произведението описва разговорите на няколко десетки начетени мъже, някои от които реално съществуващи, като Гален, свързани с храната, виното, музиката и всички аспекти на древната култура. — Бел. ред.
11
Apicius (Марк Гавий Апиций) — готвач и кулинар, живял по времето на император Тиберий (1 в. сл. Хр.). Трактатът му „Десет книги по готварство", „De re conquinaria libri decem", оставя трайна следа в европейската кухня, бит и култура и е смятан за първия успешен опит да се събере римската готварска традиция — Бел. ред.