Выбрать главу

Тортата се запече до златисто и придоби благоуханна кора. Докато чаках нетърпеливо да се охлади, си намазах голяма филия с много сметана. Оох, колко хубаво. С пръст обрах всяка троха от чинията. Тогава изключих осветлението и се шмугнах обратно в леглото. Примирих се с мисълта, че това, което е сторено, не може да бъде променено и се унесох в сън с вкус на лимон.

На следващия ден отнесох останалото от тортата в библиотеката, за да нахраня бедните студенти, които не си носеха никакъв обяд. Винаги правех така, когато сготвех нещо и не можех да го изям сама. Запазих голямо парче за Крочифисо, портиера, за да го отнесе след това у дома на семейството си. Можех само да гадая как изхранва съпругата и седемте си дъщери с парите, които изкарваше.

ЛЯТОТО

L'ESTATE

ПЪРВА ГЛАВА

Баяхме се разбрали да се срещнем на ъгъла на улиците „Гала" и „Касари", по средата на пазара „Вукириа". Когато пристигнах, Англичанина вече беше там. Опитваше се да предпази изящните си обувки от течащата вода, в която се изхвърляха карантии, люспи от риба и други гадости от живота на пазара.

Бях ходила на прическа във фризьорския салон „Per Donna"[12], косата ми беше тупирана, лакирана и вдигната толкова високо, че приличаше на построен през 17 век френски замък. За съжаление, когато излязох от фризьорския салон ръмеше слабо и купът ми коса хлътна като суфле, преди да се стегне като цимент.

Инстинктивно усещахме присъствието си. Около нас се носеше врявата на пазара: виковете на предлагащите рибни филета, на продавачите на зеленчуци, на месарите, дърдоренето на прислужниците и къткането на млади кокошки. Акордеонист си съперничеше с тътен на каруци и рев на мулета. Балонът на мълчанието все още обвиваше Англичанина и мен.

Без да говори той целуна ръката ми и след това се понесохме през глъчката на забавен каданс като герои в ням филм.

Нещо удивително витаеше във въздуха между телата ни. Изтичаше от всеки от двама ни и влизаше в другия, съединяваше ни с лепкава паяжина. Набъбна и порасна, откъсна се от канапа, стегнал го на дълбоко място във всеки от нас, бе ни завладяло и изпълнило с невъобразим копнеж и жажда да бъде консумирано. Извиси се над червените тенти на търговците и размаха крила като голяма червена птица. Вътре в мен пулсираше червена рана.

Изминахме цялата улица на пазара. Спирахме се да купуваме продукти за обедното ястие, което исках да приготвя и да посветя Англичанина в истинското изкуство на сицилианската кухня. Водех го при най-добрите сергии, показвах му как да избира продукти, дивеч, риба и месо с най-високо качество за своите ястия.

Заедно обиколихме продавачите на зеленчуци, които хвалеха своите купчини артишок, дребни тиквички с все още жълти цветчета по краищата, снопчета аспержи, обагрен в лилаво карфиол, пресни гъби и чери домати с обичайните викове:

— Пресен артишок.

— Красиви гъби.

— Всичко евтино.

Натисках и чоплех, миришех и претеглях зеленчуците на ръка, а след като се споразумявахме за продуктите, спазарявах се и за цената. Хората от сергиите ме познаваха, но никога не ме бяха виждали придружавана от мъж.

Диви ягоди, череши, портокали и лимони, дюли и пъпеши — всички бяха внимателно избрани.

Продавачите на маслини, които стояха зад техните огромни легени, пълни с всички сортове в солена вода, олио или оцет, ми подвикнаха:

— Хей, Роза, кой е твоят приятел?

Насочихме се към продавачите на месо, където току-що доставени от полето зайци, огромни парчета говеждо месо, цели прасета и овце бяха окачени на куки, а карантии и шкембе бяха разстлани върху мраморните плочи. Избрах пилешки дробчета, които бяха опаковани в хартия и подадени на Англичанина да ги носи. Никога не съм имала човек, който да ми носи покупките, и сега се почувствах специална.

Минахме през сергиите, където имаше риба тон, сардини и стриди, херинги и октоподи, огледало на изобилието на морето около нашия остров. Рибата не беше в менюто за днес, но въпреки това исках да покажа на Англичанина къде на пазара се намира най-добрата.

След като приключихме с пазаруването, тръгнахме надолу по „Виторио Емануеле". Понякога той ме докосваше или ме хващаше подръка и тогава сякаш бях разтърсвана от електрически ток.

вернуться

12

„За жената" — от итал. ез., Бел. прев.