ВТОРА ГЛАВА
Не се притеснявах, че допуснах Англичанина в малкия си апартамент на „Уличка Бруньо". Разбира се, ден преди това поисках разрешение от баба Фрола да давам уроци по готварство на чуждестранен джентълмен в моето жилище.
— Не виждам причина защо господинът да не се отбие за уроци по готвене, Роза — съгласи се баба. — Е, ще намина да ме представиш като твоя хазяйка. Предполагам, че той ще си тръгне, преди да се стъмни?
— Разбира се, бабо — обещах и се изчервих като девойка.
Баба побърза да отиде при съпруга си и да му съобщи новината. Тя си знаела през цялото време, че в живота ми има мъж, и чужденец при това. Щяла да бъде нащрек на следващия ден, в което господин Фрола можел да бъде сигурен.
Отворих вратата и пуснах Англичанина вътре.
— Заповядайте, господине, това е кухнята — поканих го аз. — Разбира се, тази е много по-различна от типичните за страната кухни, като тази във фермата на семейството ми, например. Все пак, имам всичко необходимо.
— Виждам, госпожице — каза той.
Англичанина веднага се почувства като у дома си, разгледа медните съдове и провери колко са остри ножовете ми, докато ме събличаше с очи.
— А къде е спалнята, госпожице? — поинтересува се той след кратка пауза.
Престорих се, че не съм чула въпроса и надменно заех делова поза. Запретнах ръкави и надянах престилката си.
Исках да му покажа как се прави timballo. Това бароково ястие е пример за стил на готвене по време на аристократичното минало на острова, известен като cucina baronale, Кухнята на бароните. Основната му съставка са макароните, които до 18 век били празнична храна и само най-богатите са можели да си я позволят. Макароните се смесват с гъби, лук, доматено пюре, пилешки дробчета, вино, сирене и шунка и се оформят като пай с топяща се кора от бутер тесто. Ястието е сложно, затова обикновено го приготвяме само по специални поводи.
Първо подготвих бутер тестото. Отстъпих назад, за да позволя на Англичанина да меси и когато той се движеше, усещах дъха му на бузата си. Вдишвах одеколона му. Пръстите ни се срещнаха в купата за месене. За миг затаих дъх; беше един от най-еротичните моменти в живота ми.
Устните на Англичанина се свиха лекичко и той се пресегна бавно. На вратата се почука.
— Това е хазяйката ми — извиних се аз.
— Нека да запазим тишина и тя няма да разбере, че сме тук — предложи той съзаклятнически, като се опитваше да ме привлече под масата, за да се скрием.
— О, тя знае, че сме тук, господине, вижда само с едното око, но е като ястреб. Ще трябва да я пусна иначе ще имам проблем.
Избърсах ръцете си в една кърпа и отворих вратата. Баба Фрола се втурна като кон в тръст, заедно с нейния мопс.
— Господине, аз съм Госпожа Мария Фрола, продавачка и хазяйка. Разбирам, че вземате уроци по готварство от моята наемателка госпожица Фиоре.
— Вярно е, най-прекрасна мадам — отвърна Англичанина и на мига упражни чара си като целуна парализираната й ръка. Баба Фрола беше възхитена и веднага влезе в ролята на сто и единайсет годишна кокетка.
— Моля ви, господине — баба издърпа ръката си с преувеличена официалност. — Аз, за разлика от моята наемателка, съм омъжена жена. Господине, мой дълг е да предпазя жилището й от капчица намек за безчестие. Сигурна съм, ще разберете, че в моя бизнес репутацията ми е най-важното.
Тя седна и продължи:
— Господине, аз съм като майка на госпожица Фиоре през последните двадесет и пет години, откакто тя за първи път влезе в квартирата си, и поех отговорността да я защитавам и да я преведа през опасните, лъкатушещи улички на живота. Тя е много наивна, господине. Не е като нас хората от Палермо; тя е от област на изток, където пътищата им са много примитивни, много различни от нашите. Може ли да ви попитам, господине, какви са вашите намерения към моята наемателка?
— Госпожо, благодарен съм за вашата загриженост за благополучието на очарователната ви наемателка и дъщеря госпожица Фиоре. Мога да ви уверя, че намеренията ми са повече от почтени. Възнамерявам да вземам уроци от нея. Това е всичко.
— Разбира се, господине, разбира се, прав сте. Вие сте почтен човек. Това е ясно, видно за всеки, който погледне честното ви лице. Простете ми, че съм толкова предпазлива. Но съм сигурна, че вие цените искреността на моите мотиви в гарантирането на репутацията на това бедно самотно момиче. Има мъже, господине, каквито вие със сигурност не познавате, които ще се възползват от такова момиче, толкова наивно и с големи гърди. Не ми се сърдете, господине, за усилията да я предпазя. Сега виждам, че искате да се заемете с уроците. Моля, не позволявайте да ви прекъсвам повече. Беше удоволствие да се запознаем, господине. Надявам се, че ще можем да ви видим отново тук.