Миризмата на пушек прекъсна целувката. Тимбалото беше загоряло. Бързо го извадих от фурната. За щастие, само кората беше почерняла.
— Господине, не става така — смъмрих го аз. — Готвенето е сериозна работа, трябва да му отделяме цялото си внимание, защото, ако не го правим, виждате какво се случва. Ястието усеща, когато го зарязваш и ни наказва.
— Госпожице, скоро вие ще видите, че изкуствата на любовта и на готвенето се допълват едно друго. Всъщност те са част от едно и също нещо — тържеството на живота, възторга на сетивата. Не бива да жертваме едното заради другото.
Извадих ядосаното тимбало от съда и нетърпеливо зачакахме да се охлади малко. Накрая седнахме да обядваме на масата в кухнята. Имахме също зелена салата, вино регалеали и фин хляб, който трябва да призная, не бях месила аз, беше купен от хлебарница „Братя Коста" на улица „Волтурно" до театър „Масимо". Беше почти толкова добър, колкото моя хляб, но не съвсем.
Англичанина вдигна с вилицата хапка от тимбалото към устата си. Вкуси и след това затвори очи.
— Какво става, господине — попитах разтревожено, — не е ли добре?
— Госпожице — отвърна той, облизвайки устните си в блаженство, — възвишено е.
След това Англичанина изостави вилицата си и започна да яде с пръсти.
— Да се храня по този начин, госпожице, ми доставя много по-голямо удоволствие — обясни той, облизвайки няколко късчета от пастата от пръстите си.
— Ето така — продължи Англичанина, — мога да почувствам качеството на храната с пръстите си. Ставам по-близък с ястието. Твърдият метал на вилицата не е за мен. Не. Харесвам да докосвам храната, да я помириша — той си пое дълбоко въздух. — Обичам да я чувствам с кожата си, а не само в устата ми. Храната е толкова чувствена, яденето също. Да ядеш добра храна, госпожице, прилича на любовта между мъжа и жената. Трябва да се изпитва удоволствие, да не се бърза. Ние трябва да се отдадем на своята чувственост, госпожице. Сега вземам отново парче от прекрасното тимбало. Чувствам топлината му между пръстите си, усещам меката сочност на пълнежа, чудесната кора. Поставям го върху езика си, бавно, с любов. Всмуквам го в устата си, за да изпитам тръпката от вкуса. Облизвам пръстите си, за да му се насладя за последно. Пръстите докосват отново езика ми, устните ми, плът срещу плът. Сега, госпожице, искам да го пробвате.
Оставих вилицата си и отчупих парче от тимбалото с пръстите си. Вдигнах го към устните си.
— Бавно, бавно, не бързайте.
Отворих устата си.
— Да, да.
И го сложих вътре.
— Сега, госпожице, затворете устата си бавно, точно така. Усетете го с меката част на устата си, с езика си. Бавно, бавно започнете да дъвчете. Почувствайте консистенцията на храната в устата си. Не гълтайте хапката, насладете й се. Когато сте готова, тогава преглътнете. Оближете устните си, точно така, сега пръстите си. Задръжте пръстите в устата си за миг. Бавно изтеглете показалеца си през долната устна. Не се ли чувствате прекрасно? Сега, госпожице, искам да храните мен.
— О, не, господине, не мога.
— Защо не?
— Това не би било редно.
— Глупости, госпожице. Направете го сега.
Направих го. Откъснах с пръсти парче от кората на пастата и натъпках вкусна хапка в устата си. Усещах я топла, влажна и копринена. С леко разтреперана ръка се пресегнах през малката маса към мястото, където чакаше Англичанина. Той отлепи устните си една от друга. Бяха червени и мокри. Отвори устата си по-широко. Видях лошите му зъби и розовия език. Приближих се по-близо към него. Той се доближи до мен с отворена уста. Предложих му залък от тимбалото. Сложих го на езика му и той го въвлече вътре в устата си. Когато оттеглях ръката си, той ме хвана грубо за китката. Започна да дъвче бавно, пищно, със затворени очи, като продължаваше да държи здраво китката ми. Когато преглътна, привлече ръката ми, засмука пръстите ми, облизваше ги по цялото им протежение, преди да нарисува с върха им устните си. Беше точно като в съня ми.
— Сега, госпожице, аз ще ви нахраня.
И го направи.
Изчервих се, когато той вдигна храна към устата ми и докосна устните ми с пръстите си; след като започнах да дъвча бавно и да преглъщам, той пъхна пръстите си в устата ми.
— Смучете ги, госпожице! — нареди ми той.
Трябваше да се подчиня. Той затвори очи от удоволствие като погалена котка.
Имах мазнина и малка капчица слюнка по брадичката си. Той се наведе през масата и ме облиза, за да ме почисти.
Продължихме да се храним един друг…, бавно, през малката маса. В стаята ставаше все по-горещо. Когато храната свърши и бутилката вино беше празна, опитах да се върна към реалността. Разчистих масата и започнах да мия чиниите. Докато стоях пред малката мивка, Англичанина застана зад гърба ми и се притисна към мен. Усетих нещо твърдо в панталоните му. Причини ми болка, когато ме притисна отново.