Заедно се изкачихме по стълбите. Изведнъж той стана доста срамежлив. Когато влязохме във вилата, се озовахме във вестибюл със сводове, целият блестеше в бял мрамор, подобен на торта.
Дори нямах време да се огледам, отпуснах се в ръцете на Англичанина, което го изненада. Уплашена, че смелостта ще ме напусне, го целунах страстно по устните. Като по чудо, изплашената мишка изчезна.
Беше изненадан, макар да смяташе, че познава жените. Отвърна на целувката ми и ние се засмукахме един друг, загребвахме с гладните си езици. Целувахме се във вестибюла на мраморния дворец лудо, дълбоко, отчаяно, завладян и от удържаната сила на дванайсетдневния копнеж.
Докато се целувахме, ръцете ни блуждаеха по извивките на телата ни, където сега бе нашият свят. Дърпахме диво, но безрезултатно, дрехи, колани, катарами, копчета и закопчалки. Отчаяно изтръгнах ризата на Англичанина от колана му.
Да не забравя — той разкъса роклята ми, ръкавите останаха на мястото си, но предната част се озова в ръцете му.
Борейки се да не изгубим сливането от целувката, разкъсахме онова, което бе останало от дрехите. Побързахме да го премахнем като спасител, преди да се гмурне в реката, за да спаси давещо се дете.
С едно последно дръпване, което ми взе силите, успях да освободя токата на колана на Англичанина, която се беше затегнала под изпъкналия му корем. Сините му дънки бяха впити и металните копчета се откопчаха доста трудно. Моите пъргави пръсти, които правеха пастата еластична, бяха станали силни и гъвкави, измъкваха, дърпаха и откопчаваха копчетата и цепката между тях освободи пулсираща издутина, облечена в черно копринено бельо.
Все още поддържахме вакуума с устните си. Всъщност, тъй като интензивността нарастваше, нашата настойчивост се увеличи.
Разкъсах сините дънки, измъкнах ги от дупето му и с помощта на единия си крак ги свлякох надолу. Те останаха увити около глезените му. Англичанина все още беше с обувките си. Със следващото си нахвърляне той се преобърна и заедно се сгромолясахме на мраморния под, болеше, но беше смешно. Това беше първия път, когато се смеехме заедно и това прекъсна напрежението, в противен случай моментът можеше да се превърне в абсурден.
Продължихме да късаме и дърпаме. Отчаяно се борехме да се освободим от дрехите, които ни бяха обгърнали, залепнали за нас като дъвка, изхвърлена на тротоара.
Англичанина изтръгна обувките от краката ми и ги захвърли. Звукът от плъзгането им по гладките мраморни плочи се чуваше, докато най-сетне не спряха да се движат. С неговите беше по-трудно; те имаха връзки и бяха вързани в двойна панделка. Бяха първото нещо, което ме прелъсти — спортните обувки с дебела подметка винаги са ме привличали.
Най-накрая успях да ги събуя, счупих си един нокът; той рикошира в другия край на стаята. Англичанина размахваше краката си яростно, за да се освободи от сините дънки, които в този момент бяха станали неговият най-голям враг. Разкарай се, разкарай се.
После Англичанина издърпа дрипавите останки от роклята ми, осиротелите ръкави бяха изтръгнати от ръцете ми и захвърлени като парцали върху мраморната Венера, която гледаше шокирана от една ниша в стената.
Коприната се плъзна, разкъсана.
Последваха чорапите.
После той откри, че съм стегната в корсет толкова еластичен, че издаваше звук като трамплин и отблъскваше всяко нещо предварително. Материалът му бе толкова издръжлив, че не можеше да бъде разкъсан, а вакуумът толкова силен, че не позволяваше да бъде отстранен. Беше с цвят на паста от сьомга и Англичанина си помисли, че е най-отвратителното нещо, което някога е виждал.
— Господи, какво е това? Хазяйката ли ви кара да го носите? Почакайте тук, знам как да го сваля.
Англичанина стана и се втурна, плъзгайки се по чорапи, като кънкьор на лед върху мрамора. Чорапите винаги развалят любовната сцена. Няма точно време кога да ги свалиш.
Секунди по-късно той се появи, размахвайки нож за зеленчуци. Беше от най-високо качество, фино закалена стомана, от чужбина, разбира се. Винаги съм желала такъв нож. Това беше първата ми мисъл. Втората бе какво възнамерява да прави с него. Страхът ми явно се беше изписал на лицето ми.
— Бъдете спокойна, госпожице, запазете хладнокръвие. Легнете, няма да ви сторя зло. Трябва да премахнем този гнусен корсет, това е всичко.
— Но, господине…
— Никакво но, госпожице, доверете ми се. Отлично владея филетирането.