Той коленичи до мен, както бях просната на мраморния под.
— Стойте много, много спокойна.
Затворих очи.
Той бавно пъхна острието там, където се съединяваха огромните ми гърди.
Почти не можех да дишам.
Направи първия разрез, концентриран като хирург.
Когато гумираният плат беше разрязан и напрежението освободено, се чу съскащ звук. Последва права линия по дължината на тялото ми. Той преряза дрехата от гърдите ми надолу към стомаха и накрая до чатала.
Корсетът се разтвори, моята голота се освободи като чудовищно голям грах от шушулката си. Погледнах за кръв. Нямаше.
Когато напрежението отмина, се разсмяхме. Хората, които са чували моя смях не са много; той е весел и извира някъде отвътре в мен. Смехът на Англичанина беше като на кон; стана толкова смешно, че се разсмях още повече.
Дадох си сметка, че съм гола, когато Англичанина впери поглед в тялото ми. Сякаш кожата ми започна да пари под жаркия му поглед.
— Господи, колко си хубава — промълви той.
И наистина го мислеше, а и аз бях; и го почувствах тогава, за първи път в живота си. Наслаждавах се на неговото обожание и на собствената си красота.
Отпуснах се, наблюдавах го как ме гледа докато си сваляше чорапите и скъсаната риза. Вече харесвах движенията на ръцете му, начина, по който палеше и пушеше цигара или връзваше обувките си, толкова елегантно, така изискано. Бях нетърпелива да опитам всичко, което щяха да ми сторят тези ръце.
Тялото му, почти голо, беше меко и бяло, топло и космато, различно от хладното, гладко копринено бельо, което единствено беше на мястото си. После и бельото изчезна. Разглеждах го безочливо. Мога да кажа, че Англичанина беше поласкан.
— Сега, госпожице, нека да отидем в моята стая, там ще се чувстваме по-комфортно, отколкото на този твърд каменен под.
Англичанина хвана ръката ми и голи като нимфите, които лудуваха на фриза над главите ни, се втурнахме по широкото стълбище към първия етаж и спалните.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Дрехите ми бяха разкъсани на парчета предишната вечер. Трябваше да заема от Англичанина чифт ленени панталони и риза, с които да се прибера у дома. Корсетът ми бе срязан с нож за зеленчуци, така че нямах дори бельо.
Едва ходех след бурната нощ. Бях изтощена и приятно възбудена. Накуцвайки, се усмихвах широко, понякога се смеех, понякога се изчервявах при спомена как се любихме. Понякога простенвах силно, преживявайки отново всеки оргазъм.
И все пак, когато приближих моята малка уличка настроението ми започна да се променя. Знаех как баба Фрола и нейните съседи ще ме посрещнат. Да, вече бяха разбрали всичко. Отдалеч усещах тежестта на тяхното порицание.
И така. Върнах се като развратницата на „Уличка Бруньо". Докато вървях, усещах погледите. Не можеш да избягаш от клюките, щом личният ти живот е на показ. Мислех, че в Палермо няма да е като в Кастильоне, но явно бях сгрешила. Тук хората имаха дори повече време за клюки и аз отново бях техният обект.
— Позорно поведение — отбеляза господин Манзини, пенсиониран учител и партньор по бридж на баба Фрола през последните седемдесет и осем години. — Винаги съм си мислел, че госпожица Фиоре е почтена млада жена, но като всички останали се оказва, че и тя е блудница.
— Позор, прав е — съгласи се господин Риволи, банковият чиновник, който цъфна в магазина за да си купи парено сирене и маслини. — Трябваше да видите онова, което правеха там. Бях шокиран, казвам ви, напълно шокиран. Тя не можеше да се контролира. Тя е уличница, няма съмнение за това…
— Значи сте гледал, така ли?
— Ами, ъ— ъ…
— Воайор.
— Перверзник.
— Позор.
— Отвратително.
Господин Риволи беше изгонен от магазина.
Атмосфера на очакване цареше на улицата. Не само че се държах скандално, оставайки далеч от дома си в компанията на непознат чужденец, но в допълнение, по време на отсъствието ми, бе пристигнало писмо с експресна доставка, адресирано до мен. Фактът, че това писмо пристигна в един толкова извънреден ден се тълкуваше като предвестник на лоши новини.
Експресната доставка беше най-необичайното. Какво би могло да е толкова спешно? Тъй като писмото лежеше на тезгяха в магазина цяла сутрин в очакване на моето пристигане, всички клиенти се почувстваха длъжни да спекулират и да го коментират.
Кинто Кавало, златарят, си беше позволил да разгледа пощенското клеймо, но то беше размазано и не даде ключа към загадката. Подателят също беше анонимен. Кинто даде пример с приятел на съседа на неговия брат в Агридженто, който получил подобно писмо, донесло много лоша новина, възможно най-лошата новина, но никой не му повярва.