Фризьорът, Бернардино Капели от булевард „Ругеро", искаше да го отвори на пара, но баба Фрола не позволи; тя държеше наемателите й сами да си отварят писмата.
Всички ме очакваха. Когато най-накрая се показах зад ъгъла на улица „Симоне ди Болоня", Фредо, момчето на касапина, се затича чевръсто, за да предупреди хората в магазина.
— Бабо Фрола, тя идва, курвата идва отдолу по улицата.
— Млъкни, момче — баба го порица с шамар по бузата. — Ти мълчи.
Баба приглади косата и полата си в очакване на беда. Клиентите в магазина изведнъж се оживиха и започнаха да говорят като артисти на сцена, в момента когато завесата се е вдигнала. За тяхно общо разочарование минах край магазина с вирнат нос, без дори да ги погледна.
Баба Фрола побърза да вземе писмото от тезгяха и ме последва. Тя беше изненадващо пъргава за жена на сто и единайсет години.
— Роза, Роза — извика хазяйката, пухтейки тихо по стълбите. Мопсът изпухтя по-силно, опитвайки се да ни настигне.
Огледах наоколо.
— Роза, какво стана с теб? Къде са дрехите ти? Изглеждаш така, сякаш си станала жертва на нападение. Къде беше, скъпа? Толкова се притесних за теб.
— Добре съм, бабо, наистина не е необходимо да се тревожите за мен.
— Бяхте с онзи господин, предполагам?
Предпочетох да не обръщам внимание на въпроса.
— Бързам, бабо, искате ли нещо специално?
— В интерес на истината, искам — сопна се баба Фрола, тонът й на фалшива загриженост се изпари. — Не преследвам моите наематели, когато няма нищо специално. Навремето никой не би приел факта, че си останала цяла нощ в компанията на непознати мъже, опетнила си името на къщата ми, притеснила си наемателите. Абсолютно безобразие. Но дори и сега не казвам нищо по този повод. Докато отсъстваше, каквото и да си правила цяла нощ с него, с онзи мъж, с онзи чужденец, за теб пристигна важно писмо. Изпълнявам задълженията си на хазяйка, поставям се на последно място, жертвам себе си заради доброто име на наемателите си. Репутацията на моята къща е разрушена от действията на едно нагло момиче, но все пак и доставям пощата…
Взех писмото от ръцете на баба и просто казах:
— Благодаря ви — скрих се в апартамента си и затворих вратата.
Веднага познах почерка на майка ми. Само веднъж досега ми бе писала до Палермо, беше преди двайсет години. С първото писмо ме информира, че е застреляла Антонио Калабрезе, след като го открила в обора с доячката Балбина Бургондофара.
За да напише писмо, значи мама наистина е сметнала, че е важно. Това писмо трябваше да носи лоши новини. Набързо скъсах и отворих плика. Прочетох следното:
„Роза, дъще моя,
Получих телеграма от брат ти от Чикаго. Чул е от свои колеги, че се държиш като курва и си се забъркала с някакъв англичанин. Трябва да спреш веднага, защото той казва, че не може да петниш семейната чест. Казвам ти, Роза, трябва да престанеш да се държиш като блудница или не знам какво ще се случи.
С най-добри пожелания,
майка ти,
Изабела Калабрезе"
Веднага последва почукване на входната врата. Отворих я, отвън стоеше баба Фрола.
— Лоша ли е новината? — попита тя с надежда в гласа си.
Просто затворих вратата отново. Чуваше се как отвън баба мърмори, но аз я игнорирах. Как е възможно новината да стигне толкова бързо до Луиджи в Чикаго? Знаех, че имаше успехи в Щатите, беше станал бизнесмен със собствена верига от пицарии. Знаех, че има връзки, но как неговите „колеги" са разбрали за мен?
Написаното от мама звучеше почти като заплаха. Не го взех на сериозно, разбира се, но беше озадачаващо. Тази история със семейната чест също. Дори когато все още беше в Кастильоне, Луиджи не се интересуваше от това. Всичко беше много странно.
Мислите ми започнаха да блуждаят, докато съвсем не се замъглиха. Разпознах знаците и разбрах, че е време да извадя моя тиган. Готвенето винаги ми помагаше да мисля по-ясно. Освен това, бях зверски гладна. Вкусното pasticcio di Sostanza, беше достатъчно сложно за приготвяне, за да обмисля всички факти.
Първо замесих тесто за паста и го оставих да се отпусне. После взех пълничко, хранено с царевица пиле, което бях окачила в моя килер, и го поставих долу на касапския пън, взех сатъра до него. Костите се разцепиха, когато острието изсвистя във въздуха и се стовари тежко. Колко добре се чувствах когато правех това: едно от нещата, които ми липсваше най-много от фермата беше клането на животни. Когато бяхме деца, братята ми искаха да бъдат каубои или пощальони — аз обаче исках да съм касапин.