— Аз открих тялото, господине — обясних му. — Не е ли редно да разкажа на някого за това?
— Вижте, госпожице — обърна се той към мен, — В този град се случват стотици убийства на седмица. Какво ви кара да мислите, че това е по-специално?
Бедният Крочифисо, дори и в смъртта си беше никой.
Преди да изляза от библиотеката, отидох в неговата будка, за да събера някои от вещите му, за да ги върна на жена му. Как щеше да се оправя сега? В чекмеджето на бюрото му намерих кутията с nucatoli[13], сладките, които му бях дала по-рано през деня, за да ги отнесе на децата. Опаковах транзистора, няколко лични вещи и шапката в картонена кутия. Щях да ги предам утре.
Като излязох на улицата видях една позната фигура в сенките под табелата на площад „Болони". Познах фигурата. Височината беше същата. Телосложението — малко набито — походката, дрехите. Със сигурност това беше Англичанина. Какво правеше тук? Трябваше да бъде в командировка до петък. Какво означаваше това? Не беше заминал? Беше много странно. Трябваше да го настигна и да разбера какво се е случило.
Прекосих „Виторио Емануеле" и го последвах. Той вървеше бързо. Не можех да си позволя да го изпускам от поглед. Беше доста далеч от мен и нямаше да ме чуе, дори да го повикам. Вървях толкова бързо, колкото можех, опитвах се да го настигна.
Той се спусна между „Ла Марторана" и „Свети Никола" по тесните улички към „Ла Кала".
Сърцето ми биеше силно в гърдите. От усилието почувствах гадене, но трябваше да го настигна. Адреналинът ме държеше. Трябваше да знам какво означава това. Защо е в Палермо сега, когато трябваше да бъде далеч?
Излъгал ли ме е? Ако ме е излъгал за това, лъгал ли ме е за други неща? Подозренията закрачиха до мен и ме окуражиха. Ами ако цялата му история е низ от лъжи?
Ще го хвана. Ще изтръгна истината от него. Ще го гледам в очите и ще попитам какво означава всичко това. Той ме беше изпреварил. Трябваше да тичам по-бързо. Как горяха дробовете ми.
Сега, след последен изблик на усилие, започнах да се приближавам към него. Защо не се обръщаше от шума на стъпките ми? От улица „Апоро" зави към улица „Скопари" и изчезна в един вход. Имаше стръмно стълбище, което водеше до бар в сутерена. Забързах надолу без колебание. Ще го хвана. Трябва да разбера истината.
Отворих вратата задъхана. Англичанина беше на бара, поръчваше си питие. Обърна се към мен. Само че беше друг човек. Това не беше Англичанина. Колко глупаво изглеждах, застанала на вратата пухтяща като парен локомотив. Моряците, които стояха наоколо и пиеха, започнаха да ми се смеят.
— Добре ли си, мамче? — попитаха ме нагло.
Побързах да изляза и залитайки се заизкачвах по стълбите. Каква глупачка си, Роза Фиоре, казах си. Изгарях от срам.
Но след това се почувствах радостна. Не беше той. Това не беше той. Не беше тук. Беше заминал. Не ме беше излъгал. Всичко беше наред. Всичко беше както преди. Той е честен и добър, а аз бях грешната, защото се усъмних в него. Нямах причина да се съмнявам в него. Колко съм глупава. Той е прекрасен и аз го обичам. Просто бях напрегната. Едно убийство никога не се отразява добре на нервите. Имах нужда да се прибера вкъщи и да си изпържа онези телешки мозъци, за да се успокоя. Изпитвах огромно облекчение.
Вървях бавно по „Виторио Емануеле", най-прекият и най-сигурният път към моя апартамент. Не можех да бързам повече. За малко да припадна, преследвайки неправилния човек. След като прекосих „Куатро Канти", минах покрай библиотеката. Всичко беше спокойно. Бедния Крочифисо.
Най-сетне стигнах до апартамента си и веднага запалих газовата печка. Затоплих малко олио в тигана и нарязах хляб. Защо някой ще иска да убие Крочифисо? Беше портиер в обществена библиотека, никой не се интересуваше от него. Разопаковах окървавената хартия, с която бяха завити мозъците. Няма по-сладки мозъци от тези на телетата. Усетих ги с пръстите си. Колко са хладни, нежни и възбуждащи вкуса. Пуснах ги на малки розови китки в сгорещеното олио. Те цвърчаха.
Предполагам, че ако това, което каза полицаят е вярно, той е прав. В този град убийствата не се забелязваха. Можеше дори да няма причина. Макар че, разбира се, това ще бъде нищожна утеха за съпругата му и седемте им деца.
Притиснах мозъците между филиите хляб и ги захапах прегладняла. Обикновено ястие, но сочно. Едва когато стомахът ми се запълни с храна, преживените ужасни случки от деня започнаха да избледняват и аз успях да се успокоя поне за кратко.
13
S-образни сицилиански бисквити, съчетание на мед, бадеми, захар и тесто. Смята се, че формата им идва от начална— та буква на провинция Сицилия — Sicily — Бел. ред.