След като вечерята най-после свърши, той се отпусна върху мен и силното желание от последните два възбуждащи часа на масата най-сетне беше задоволено.
И двамата бяхме научили уроците си — Англичанина беше станал специалист в изкуството на сицилианската кухня, а аз, библиотекарката, се научих какво е да обичаш и да бъдеш обичана от мъж. Какъв пир на сетивата било това. Какъв възторг!
ЕСЕНТА
ПЪРВА ГЛАВА
Беше краят на лятото.
Следваше специалното междинно време. Всяка една година то траеше най-много два или три дни. В този кратък интервал вече не е лято и все още не есен. Въздухът губи своята мекота. Прилича на прана многократно хавлия за баня, която някога е била пухкава. Дните са все още горещи, но нощите стават прохладни, а на сутринта сърцето се изпълва с лека тъга за дългите топли дни, които скоро ще са само спомен.
Беше събота следобяд. Вървях към вилата на Англичанина на улица „Белмонте". Тази вечер беше мой ред да готвя. Кошницата ми беше препълнена с говеждо, салам, домати, кашкавал и твърдо сирене пекорино от овче мляко, стафиди, кедрови ядки и лук.
Щях да направя braciolettine, шишчета, за Англичанина. Знаех, че ще ги хареса.
Беше много горещо на следобедното слънце и изкачвайки хълма, започнах да се задъхвам. Усещах пулса си отзад на тила и миризмата от топлината на тялото ми между гърдите си. Струйки пот започнаха да си проправят път надолу по гръбнака ми.
Ударите на разтуптяното ми сърце бяха единственият звук. Градът спеше. Скоро щях да бъда гола, отпусната като скъпоценна пеперуда в хладните ленени чаршафи на леглото на Англичанина, под мрежа срещу комари и разхлаждащото бръмчене на вентилатора от тавана.
Може би щеше да завърже ръцете и краката ми за рамката на леглото с воали. Харесвах идеята да съм му напълно отдадена.
Може би щеше да ме погали с бяло перо, започвайки от стъпалата на краката, да ме гъделичка, докато не изпискам.
Може би щеше да завърже очите ми, давайки ми възможност да се потопя в кристалните води на океана с чувствено блаженство, а водите да намират и запълват всяко пространство в наелектризираното ми тяло.
Вече се бях възбудила в очакване.
Вървях по дългата, покрита с чакъл, алея на вилата. Бялата къща блестеше под слънчевите лъчи като мираж в пустинята. Под стъпките ми хрущяха малки камъчета. Бързоноги гущери се криеха встрани; сенките им не можеха да ги настигат.
Над дългата алея бяха надвиснали палми джуджета, върби и лимонови дървета.
Имаше само тишина и топлина, хрущене на чакъл и звук от жегата, която пулсираше в ушите ми.
Очаквах да видя Англичанина да излиза от къщата или градината, за да ме посрещне. Представях си как тича надолу по стълбите, понякога облечен само с риза и неговата увиснала шапка, понякога само по шапка, с широка усмивка и искрящи сини очи. Но сега го нямаше. Не ме беше чул, вероятно приготвяше нещо в кухнята, за да ме изненада. Може би беше погълнат от книга или задрямал в хамака. Смятах да го изненадам, да се промъкна до него безшумно, да го целуна нежно и да го събудя. Щях да целуна неговите спящи клепачи и отпусната уста; щях да взема неговия заспал пенис в устата си и да го приканя към живота. Той щеше да се преструва на все още заспал, за да удължи прекрасното събуждане. Усмихнах се на себе си.
Качих се по стълбите и отворих вратата. Усетих празнотата в къщата, но не исках да си призная.
— Скъпи? — извиках. Гласът ми отекна из мраморното фоайе.
Сигурно беше в градините. Пребродих чакълените пътеки с изглед към морето до миниатюрен храм от другата страна. Нямаше го.
Крие се някъде, помислих си.
Игра на котка и мишка. Ще го намеря преди той да ме е открил. Тръпка на вълнение се надигна у мен. Гледа ме от някакво скривалище, готов да изскочи пред мен и да ме стресне. Преследва ме, дебне ме. Хвърля се зад мен неочаквано, събаря ме на земята и ме обладава. Представях си вдлъбнатите форми от чакъла по моите колене, длани, бузи, устата ми пълна с прах, силата на неговите тласъци, които са толкова мощни, че ме карат да крещя силно, без да ме е грижа дали някой ще чуе.
Клекнах зад хортензиите и огледах през полупритворените очи на спящите прозорци на къщата. Всички бяха затворени, нищо не се виждаше. Безшумно се преместих зад живия плет, като се мъчех да се задържа долу ниско и да не се виждам. По този начин се придвижих през розовите градини до фонтана.