На следващия ден, след една безсънна нощ, се върнах във вилата. Всичките му неща бяха все още там. Увисналата му градинарска шапка и наполовина празен пакет цигари на кухненския тезгях ме накараха да се свлека на пода и за първи път да се разплача. Студените шишчета все още бяха на масата.
Горе, в неговата стая, всичко си беше същото. Книгите му все още бяха струпани до леглото. Сред тях открих сноп от бележки, които той беше направил онзи понеделник в читалнята на библиотеката. Страниците бяха оградени с нецензурни драскулки на фигури, които приличаха на двама ни. Докоснах ги леко с пръстите си, в съзнанието ми се върна денят, когато всичко това започна.
Дрехите му все още висяха в гардероба. Наврях лицето си в тях, поглъщайки миризмата му. Обувките му бяха наредени по двойки, готови да бъдат обути. Останах там дълго време. През целия ден и през нощта седях на ръба на леглото, в което изпитах такива прелестни удоволствия. Сега те изглеждаха като сън, далечен спомен от друг живот, въпреки че нашата миризма беше все още по спалното бельо.
Тъгувах за Англичанина, за времето, което имахме заедно, и за себе си — за моята истинска същност, която бях разкрила с него съвсем неочаквано, като белег от следа на пеперуда, такава, каквато няма да съм никога повече.
В съзнанието ми се появи видение от летен ден. Ослепителна бяла светлина по обяд поразява очите ми, тъй като излизам от сенчесто място. Бях отново във фермата, гледах над горната част на вратата на конюшнята, която се отваря от кухнята към двора. Избърсах от ръцете си полепналото брашно в края на престилката си. Някъде на заден план се чуваха детски гласове. В ослепителния блясък се мъчех да разпозная фигурата, която стои на вратата. Закъсняла лятна оса избръмча гневно в лицето ми и ме върна обратно в реалността към печалната истина за изчезването на Англичанина.
На следващия ден отново се върнах във вилата. Този път я намерих заключена. Не можах да открия нито една отворена врата, за да вляза вътре.
Изведнъж есента беше влязла в градините. Цветята бяха увехнали и свели цветовете си, разпръсквайки листенца върху алеите. Фонтанът вече не работеше, беше обкован с дъски за зимата. Гроздето беше изгнило по лозите, подхранваше рояци плодови мушици, които се издигаха в облаците, докато вървях. Хамакът беше прибран. Навсякъде витаеше усещане за упадък и тъга.
Напуснах вилата. Съзнавах, че никога няма да я видя отново. Интуицията ми подсказваше, че тази фаза от живота ми е минало.
ВТОРА ГЛАВА
Кръстосвах улиците по същия начин както бях направила в първия ден, когато дойдох в Палермо. Тогава оплакваха загубата на Бартоломео, сега оплакваха загубата на мен самата.
Накрая, против волята си, се върнах в моя малък апартамент на „Уличка Бруньо". Съвсем автоматично отидох в кухнята и започнах да приготвям вкусната сицилианска сфинционе. Това е същото ястие, което майка ми приготвяла, когато започнала да ме ражда.
Включих фурната да се загрее, след това разтворих малко мая в хладка вода и я оставих да втасва, докато образува пяна на повърхността. Маята миришеше също като кожата на Англичанина, след като сме правили любов. Тя изпълни ноздрите ми и когато затворих очи, си представих, че съм се върнала в прегръдките му, любили сме се и още лежим един върху друг, след като сме се любили.
Когато излязох от видението си, изсипах пяната от маята в кладенче, оформено в купчината от брашно и сол. Тогава започнах да меся. О, месенето все още имаше силата да успокоява душата ми както нищо друго. Туп, туп, туп, туп. Бум, бум, бум. Пулс в слепоочието, капки пот се спускат по гръбначния стълб. Колко добре се чувствам. Продължих да бия тестото дълго, дълго време, докато не се уморих и гневът ми временно не намаля.
След това добавих малко зехтин в тестото, преди да го разточа на правоъгълник и да го покрия с нарязани на кубчета овче сирене, филета аншоа, passata — доматен сос, и лук, от който очите смъдяха. Чувствах се добре да плача от изпаренията на лука, които отприщиха легитимно моята тъга. Забърсах носа си с обратната страна на ръката и подсмърчайки шумно, смесих трохи от хляб, престояли два дни, със счукани листа риган, които пазех закачени на малки китки на прозореца, после поръсих с тях пицата.
Най-накрая поръсих още малко зехтин и я оставих да втаса един час в топлината на кухнята. През това време, като по чудо, Англичанина се появи.
Просто бил извън града за няколко дни, по работа, и не е имал възможност да се свърже с мен. Очевидно не бе могъл да смени дрехите си по времето, когато отсъстваше, те бяха изцапани с кал и пот. Не се беше бръснал, а тридневната брада му придаваше безпътния вид на мъж, който нарушава правилата. Очите му бяха зачервени — очевидно беше пил много, но те жадуваха за мен, за това да не се налага да се преструваме повече, за изначалното разбиране между мъж и жена.