Вдишах неустоимия му аромат, уханието на безвъзвратно възбуден мъж; силен, мускусен, непогрешим. Той беше готов за мен, нямаше никакво съмнение в това. Боже, лисваше ми. Исках го толкова много, бях се разтреперала.
Взе ме на ръце, сякаш тежах не повече от прасе сукалче, целуна ме яростно, дъхът му като отвара на вещица от уиски и тютюн. Хвърли ме на масата, така че главата ми се приземи до надигащата се сицилианска пица, която омекна като възглавница. Разкъса ярко оцветената ми престилка, стегнатата здраво розова блуза и кафявата пола, но нямаше време да смъкне чорапите и малките ми обувки на висок ток.
Застанал изправен в края на масата, той ме придърпа към себе си. Изкрещях толкова силно, че целият квартал ме чу. Говори се, че дори вечернята в катедралата спряла от вика ми.
Баба Фрола, мопсът, съпругът й, редовните клиенти в бакалията, и другите наематели на сградата дотичаха и се събраха в коридора пред апартамента ми, за да обсъдят дали трябва да влязат насила. Господин Риволи може би си е представял, че точно това ще се случи и от хола си, от другата страна на улицата, се наслаждаваше на неочаквания обрат на моето щастие, докато се самозадоволяваше на килима.
Този път Англичанина започна да вие като вълк, щом го сграбчих с мускулите си и го стисках, стисках отново. Събралата се тълпа отговори с насърчителен вик — всички с изключение на баба Фрола, която несъзнателно се мръщеше целомъдрено, докато мопсът Неро нададе звук за първи път в живота си. Не беше точно джафкане. Не, това не би могло да се опише точно. Звукът, издаден от мопса в този критичен момент като лаене, показваше че той е напълно наясно със събитията, които се случват вътре в библиотекарския апартамент, и си спечели неохотното уважение на някои от зрителите, които досега не го бяха възприемали като нещо повече от украшение.
Кулминацията настъпваше продължително. Въпреки огромния копнеж, който изпитвахме един към друг в нашето дългоочаквано и много трогателно повторно събиране, успяхме да продължим да се любим пяла нощ. Имаше го неизбежното притихване, времето когато приливът изглежда се отдръпва малко, преди да залее скалите с подновена сила. И тогава тълпата ставаше неспокойна.
Върховете ни бяха толкова високи, че бяха истинско обучение за всички онези, събрани в коридора.
Наистина от време на време тълпата се разреждаше, тъй като тези, които продължаваха да чакат, се усещаха обзети от възбудата на момента, и изчезваха, за да могат самите те да се отдадат на удоволствието. С настъпването на силното желание се стигаше до странни съвкупления и се създаваха нови приятелства.
Кинто Кавало, златарят, се събра с помощничката на галантеристката — Паула Чичероне, и двойката изчезна в общата баня; малко по-късно последва грозна сцена, в която господин Пласидо, в обичайното си неудържимо желание да пикае, се опита да влезе удряйки тежко рамо на вратата.
Дядо Фрола се поддаде на изкушението и беше открит от съпругата си в прегръдките на вдовицата Палумбо на тъмното стълбище. Докато стихне напрежението в жилищната кооперация, което денят на нашата среща предизвика, щеше да мине много време. За първи път от почти век баба Фрола взе решение да откаже на мъжа си неговите съпружески права във вторник вечерта, а месеци след това съседите бяха във война помежду си.
Едва когато спирачките на пожарната кола изсвириха отвън, някой забеляза, че черен дим се стеле под вратата ми. В последвалата паника на наемателите час по-скоро да напуснат сградата, мопсът Неро беше стъпкан фатално; господин Пласидо заклещи туловището си на стълбището и причини запушване, което можеше да се оправи само със стратегически натиск от всички свободни ръце върху тялото му. След като пътят се отвори, сякаш вода проби през скъсан бент и наемателите се изсипаха кашляйки и плюейки на улицата. Баба Фрола си счупи крака в блъсканицата, докато се опитваше да спаси мопса. Впоследствие тя беше изнесена на носилка в агония от скръб и болка, след като малкото стъпкано тяло на Неро бе изхвърлено долу през счупения прозорец. Той остана дълго време в канавката. Четирите му малки втвърдили се крачета стърчаха нагоре и накрая някой го изхвърли в кофата за боклук.
Зяпачите и наемателите, които се събраха на улицата, вече можеха да видят дима, който излизаше от прозорците на апартамента ми. Докато пожарникари пушеха цигари и насочваха водните струи на маркучите срещу прозорците на горния етаж, Кинто Кавало и новата му любима, Паула Чичероне, излязоха от сградата под аплодисментите на тълпата. Все още бяха голи и замаяни, залитаха.