— Та, какво се е случило с него? С Англичанина? — попита мама.
— Той изчезна. Точно както татко. Ходих до дома му, за да се срещна с него, а той беше заминал, беше оставил всичките си неща. Търсих, търсих, но никъде нямаше и следа от него. Знаех само, че си е отишъл завинаги.
— Вероятно това е за добро, нали знаеш, Роза. На Луиджи не му харесваше. Изобщо не му харесваше.
— То няма нищо общо с Луиджи, мамо. Абсолютно нищо. Вече не съм дете и ще правя каквото ми харесва.
В гнева си започнах да кашлям. Кашлях толкова много, че не можех да говоря дълго време и трябваше да изпия няколко чаши вода. Болката се беше върнала в дробовете ми.
— Всичко е наред, Роза, не се разстройвай. Вече няма значение.
— Не съм разстроена.
— Да, разстроена си. Придоби морав цвят. Още като дете почервеняваше, когато се ядосаш.
— Мамо, моля те, не се заяждай.
— Добре, Роза, успокой се, направи го. Сега ми кажи нещо друго, как започна огъня в твоя апартамент? Чух само, че е било палеж.
— Не, не беше умишлен палеж. Бяха блянове…
— Трябваше да се сетя… — прекъсна ме мама, повдигайки очите си нагоре.
— Бях сложила хубава сицилианска пица във фурната и не съм забелязала кога е започнала да гори. Не бях разбрала, докато не нахлуха пожарникарите и не ме изнесоха навън, задушена. Бях откарана с линейка в болницата. Останах дълго време, докато Гуера и Паче не дойдоха за мен.
— Знам, Роза. Луиджи ни изпрати телеграма от Чикаго. Каза, че си била замесена в инцидента. Той поръча на близнаците да дойдат и да те доведат у дома.
— Как е разбрал Луиджи? — беше притеснително, че знаеше всичко за мен.
— Негова работа е да знае всичко. Казват, че той си има шпиони навсякъде. На острова не се случва нищо, за което той да не знае. Това ми спестява задължението да му пиша, Роза, защото той знае всичко за мен дори преди аз да го знам. Никога не съм обичала да пиша писма.
— Е, аз съм доволна, че той е изпратил близнаците, така или иначе. Беше толкова хубаво да ги видя в болницата, как се разхождат из отделението с техните костюми, изглеждат наистина като бизнесмени. Те, струва ми се, се справят много добре.
— Хммм — отговори мама с поглед на силно неодобрение, а лицето й посивя. — Те изглеждат достатъчно добре, имат и много пари, това е вярно, но се притеснявам за тях, Роза. Те са замесени в най-различни неща, сенчести неща, тъмни сделки. Ще свършат зле, Роза, чувствам го с кръвта си. И те живеят с блудница, казват, че тримата спят заедно на голямото легло, внесено специално. В името на благочестивата Дева. Трима в едно легло.
— Е, те едва ли биха могли да спят отделно, майко, нали?
На лицето на мама веднага се изписа презрителна гримаса.
— Това не ми харесва, Роза, тя носи позор за семейството, синовете на Фиоре създадоха дом със сипаничава курва. Бианкамария Особуко — няма мъж в региона, който да не е имал нещо с нея. Нейната цена е по-ниска от всяка друга. Тя просто не би имала клиентела по друг начин. А моите синове я вземат и я настаняват в дома си, сякаш тя е изискана дама. Това е позор. Пълен позор. Не я искам в къщата си. Казала съм, че няма да я пусна. Така че двамата дори да не се опитват да я водят наоколо. Няма да я пусна, това е.
— Майко, не мисля, че си справедлива. Ако са щастливи с нея, тогава ще трябва да е достатъчно добра и за нас. Бедните момчета не могат да избират и подбират. Нека не забравяме това.
— Същото казва и Луиджи, но аз не мога да го приема, Роза, просто не мога.
ПЕТА ГЛАВА
На следващата седмица се почувствах достатъчно силна, за да пътувам до града. Когато стъпих на площада, тълпа от ученици в униформи започна да танцува около мен.
— Роза Фиоре се прибра. Това е Роза Фиоре. Роза Фиоре. Роза Фиоре — чуруликаха те с пискливите си гласове.
С изненада установих, че новото поколение местни деца ме познават, въпреки че бях напуснала града, когато техните родители са били деца. Като се замисля, това само по себе си не бе толкова невероятно. Моята история се бе превърнала в легенда и се разказваше от бабите в зимните вечери пред буйния огън. В някои версии бях избягала, за да се присъединя към пътуващ цирк на континента, в друга бях станала пират като моя прадядо Паскуапе Фиоре, а в още една бях пътувала до Париж, за да стана знаменита вариететна танцьорка с малко неясна репутация. Нито една от историите не разказваше точно как се качих на автобуса до Палермо и работих като библиотекарка почти тридесет години. Въпреки това децата бяха очаровани да видят главната героиня от легендата да се разхожда, да живее и да диша сред тях.