Такива бяха моите изморителни нощи. Дните ми не бяха така трудни. Нямаше подвижни пясъци, които да преминавам. Нямаше открито море. Само планини от паста и езера от супа, които трябваше да се приготвят за гладните ратаи.
Зимата настъпваше със своите свежи студени сутрини и вечери. Прекарвах ги в кухнята пред припукващия огън, където всички ние си разказвахме истории и сплетни. Призракът на баба Фиоре се появяваше постоянно и доставяше удоволствие на събралите се със своите комични и често нецензурни разкази за живота във фермата през миналия век. Понякога трябваше да я отпращаме надалече, особено ако имахме гости — езикът й беше наистина безобразен.
Дните до Коледа бяха изпълнени с вълнение от оживлението по подготовката за празничните дни. За мен това бяха сякаш дните на младостта ми; толкова бях заета със скубане на фазани и правене на пайове, марципан, торти и всякаква коледна храна.
Мама беше решила кое от нейните прасета да бъде заклано и смяташе, че единственото правилно решение е аз да бъда касапина. Наточих ножовете си върху стомана, назад и напред, назад и напред хиляда пъти; чуваше се плавен звук от допира на метал в метал, усещаше се миризмата на затоплена стомана и на потта от моите напъни.
Завързах косата си, за да я предпазя от кръвта, която щеше да бъде внимателно събрана и сложена в колбасите, и навих ръкавите си над лактите. След това, се вмъкнах в чифт гумени ботуши, надянах груба престилка, взех ножовете, триона, стерилизирани легени, както и кофи с вряла вода в кошарата, където бедният шопар е бил отделен от семейството си в очакване на моята поява.
Прасето ме погледна печално; видя смъртта си в очите ми и изквича жално. Бяха минали повече от двайсет и пет години, откакто бях колила животно, но не изпитвах отвращение. Взех главата му в ръцете си и прерязах с най-острия нож гърлото, точно отпред на гръдната кост. Докосвайки костта с ножа, го хлъзнах напред, за да мине под нея и след това го набутах няколко сантиметра навътре, разрязвайки с върха към главата. Когато отрязах артерията, шопарът сякаш оживя отново и се замята наоколо, риташе с копитата си. Тъй като кръвта бликна от зейналата рана в областта на шията, бързо сложих кофите отдолу, за да се събере за колбасите, и умело ги подменях, след като се напълнеха.
Бутнах прасето на една страна и започнах да го стържа. За да се почисти хубаво е необходимо да се излее гореща вода върху малка част от тялото и след това, щом четината се отпусне, трябва да се остърже енергично със специален нож. Работата трябва да продължи, докато прасето е напълно почистено.
Потопих краката му в кофа с топла вода и ги накиснах леко. Едва тогава успях да закача за краката му кука и да го издърпам с нея. Полях прасето със студена вода, за да премахна всичките увиснали кожи, четина и следи от кръв.
Режех внимателно между бутовете. Измъкнах червата и те пльоснаха в легена, който ги чакаше отдолу. Хвърлих няколко кофи студена вода във вътрешността и отвън на туловището, за да го почистя добре. После го разтворих с няколко пръчки и го оставих го да се втвърди през нощта. Хвърлих белите дробове на овчарските кучета като специална награда; взех кофите с кръв за надениците, червата и други вътрешности, които трябваше да бъдат измити.
Когато всичко беше готово, се прибрах вкъщи. Лицето и ръцете ми бяха изцапани с кръв до лактите; разрошен кичур от вдигнатата ми коса се беше измъкнал и влизаше в очите ми. В кухнята открих мама свлечена върху масата.
— Мамо! — изкрещях, изпускайки ножа и кофата с кръв, която носех. Тя се разля на пода, намокри краката ми, подгъва на роклята и плочите. — Мамо!
Втурнах се, вдигнах главата на мама от тестото, върху което се бе отпуснала. Мама издаде слаб стон и ми даде знак, че все още е жива.