Персоналът на библиотеката, редовните читатели, бедните студенти, всичките бяха там, дори директорът и съпругата му в скъп костюм. Всички, с изключение на госпожа Бандиера, която беше твърде възпитана и сдържана, се смееха, плачеха и ръкопляскаха, когато потеглихме.
Ясно чух копитата на понито да хрущят по чакъла, когато Англичанина се наведе и ме целуна, малките му мустаци погъделичкаха устните ми.
— Какво имаме за обяд, Роза? — попита той.
Само че не беше Англичанина. Беше Джулиано, който минаваше през кухнята.
Смъмрих се за пропиляното в блянове време, когато осъзнах, че сутринта е минала. С ужас си дадох сметка, че ратаите скоро ще дойдат за обяд, а сардините, необходими за моята паста, не бяха обезкостени.
Бързо отстраних костите от планината тъжно изглеждащи сардини, която се издигаше пред мен на масата. В действителност мисля, че счупих всички рекорди за обезкостяване по този повод. Отстраних главите и покрих телата им с подправка по моя специална рецепта.
Запържих лук в зехтин, добавих няколко шепи с току-що набран копър, малко стафиди и кедрови ядки и варих сместа на слаб огън няколко минути. В отделен тиган запържих сардините, за да омекнат, докато макароните кипнат достатъчно в обилно количество вряща подсолена вода.
Когато ратаите се струпаха пред вратата, изпъвайки своите болни гърбове и забърсвайки потните си вежди, аз прецедих макароните, разбърках ги със сместа от копър, подредих отгоре сардините и поръсих всичко с препечени галета. Въпреки, че обядът не закъсня, този случай ми даде урок и аз реших да оставя бляновете си за времето, в което бях сама.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Докато месеците се въртяха един след друг, времето ми премина в управлението на фермата. Терминът на Бианкамария Особуко наближи и Гуера и Паче решиха, че искат да се оженят за нея, преди детето им да се роди.
Те се обърнаха към отец Франческо и той не възрази тримата да се оженят в неговата черква. Сватбата беше насрочена за следващата седмица и около подготовката настъпи огромна суматоха.
Метри бяла коприна набързо бяха доставени от континента и шивачът, Банко Куниберто, започна да работи, оформяйки копринена палатката, с която да покрие огромните форми на Бианкамария Особуко. Близнаците също щяха да бъдат в модно облекло в европейски стил, а Банко Куниберто и неговите помощници работеха на смени денонощно, за да се усъвършенстват в ушиването на фрак и трикраки панталони.
Аз също исках да имам нов костюм. Избрах розов костюм от две части, точно какъвто си бях ушила в Палермо и носех в деня, когато Англичанина дойде да изследва ръкописите в библиотеката. Подготвих всичко за сватбената закуска лично. Със собствените си ръце заклах една крава, за да има голямо количество говеждо месо, наредено на масата в кухнята. В допълнение приготвих четири различни вида паста, украсена риба меч и метална купа, с polio alia Messinese, поло ала месинезе, традиционно предястие, което се сервира на сватби.
Направих също и торта, и оформих от марципан разноцветни фигурки на Гуера и Паче и Бианкамария Особуко в тяхната сватбена премяна, за да красят върха й. Имаше каци от моите домашно приготвени бира и грапа, както и други хубави неща.
Бях дала на ратаите почивен ден, за да отпразнуват сватбата. Докато вървяхме към черквата от фермата, всички облечени в най-хубавите си дрехи, изпитах огромно чувство на гордост от добре свършената работа.
Когато вълнението от сватбата отмина, всички зачакахме раждането на детето. Обикновено след като свършеше вечерята във фермата, яхвах мулето до града с кошница с храна за Бианкамария и близнаците.
Една вечер, когато току-що бях извадила буркан със супа, прясно приготвени макарони с агнешко рагу, консервирана шунка с лимон и кисели краставички, и ястие от малки пресни картофи, Бианкамария започна да стиска грубо огромния си корем от болка и залитна назад към кухненския тезгях. Тя стъпка домашното куче, което изквича в агонията си.
— Време ли е, Бианкамария Особуко? (Никога не можах да я нарека Бианкамария Фиоре, не знам защо) — попитах аз уплашено, без наистина да искам да чуя отговора.
Тя кимна немощно. Мога да кажа, че тя беше ужасена. Беше набъбнала толкова много, че със сигурност щеше да роди повече от едно дете. Знаех от какво се страхува — да не би детето да е орисано по същия начин, както бащите си.
Водите й изтекоха надолу по краката и на пода.
— Сега — казах, повеждайки я бавно и внимателно нагоре по стълбите към спалнята. — Ще лежиш тук, докато отида и доведа лекар. Нищо няма да се случи, преди да се върна.